Големият адронен колейдер (англ. Large Hadron Collider, LHC) е най-големия създаден до сега ускорител на частици. Той е предназначен за ускоряване на протони и тежки йони, и е разположен в изследователския център на Европейския съвет за ядрени изследвания CERN (фр. Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire).
Колайдерът е с обиколка 27 километра и е разположен на дълбочина 100 метра. Вследствие на това, че той ускорява протоните и тежките ядра (адрони), той е наречен „адронен“, а колайдер се нарича, тъй като ускорява частиците в срещуположно насочени снопове. И още едно название, измислено от шегаджиите в Интернет - „the Last Hadron Collider“ (Последният адронен колейдер), тъй като хипотетично се очаква, че той може да погълне ако не цялото, то поне част от земното кълбо.
На 11 август 2008 г. беше извършена първата част от предварителните изпитания на колайдера. По време на тестовете сноп заредени частици измина разстояние от три километра по един от пръстените на ускорителя. По този начин, учените успяха да проверят работата на предварителния ускорител, така наречения супер протонен синхротрон (SPS), както и на системата за дясна доставка на лъча. Тази система предава в основния пръстен ускорени снопове по такъв начин, че те започват да се движат в кръг по часовниковата стрелка. В резултат на изпитанията е оптимизирана и работата на системата.
Вторият етап на тестовете беше проведен на 24 август 2008 г. Тествана е инжекцията на протони в ускорителния пръстен на LHC в направление срещу часовниковата стрелка.
Окончателното пускане на колайдера е планирано за 10 септември. През последните няколко месеца ускорителят е охлаждан до температура 1,9 К (-271,25 °C). Това е нужно, за да могат магнитите да станат свръхпроводящи и да поддържат много силно магнитно поле. Тези магнити се охлаждат с течен хелий, който именно поддържа тази ниска температура.
С пускането на адронния колейдер, физиците очакват да открият съвсем малки частици, за съществуването на които до сега само се предполага. Това може да стане като се сблъскат със скорост близка до светлинната протони и оловни молекули.
Но при сблъсъка на протони вероятно ще се образуват миниатюрни черни дупки, подобни на тези, които в Космоса поглъщат цели галактики. Според една от версиите, малките черни дупки, получени в колайдера ще всмукват полека околното пространство, а след това могат да пораснат и да засмучат нещо по-голямо. Франция с Швейцария например. И независимо от твърденията на учените, че няма никаква опасност, че дупките ще бъдат малки и безобидни и че предположенията за края на света са пълни глупости, хората по цял свят все пак се притесняват. Ами ако...
Източник: IDG.BG
