С гушени до електрическата печка Красимир Иванов и съпругата му, гушнали малкото си бебе, споделят, че никога не са се интересували особено от политика. "Но това бе до момента, когато тя не нахълта в жилището ми", казва Красимир и поверява, дали радиаторът дава някакви признаци на живот.
Малкият двустаен апартамент на седмия етаж в олющен жилищен блок е скован от студ, след като парното отопление бе изключено в на 7 януари, малко след като доставките от Украйна бяха спрени.
Навън температурата е минус 16 градуса, а хиляди апартаменти са без отопление. Единственото занимание на семейство Иванови през последните два дни е да топлят дъщеричката си Анжела.
"Лекарите съветват да поддържаме температура от 20 градуса", казва Красимир. "Макар да не можем да си платим сметката за ток в края на месеца, включихме печката. Нещата са прости - ако не плащаме за ток, ще трябва да плащаме за лекарства".
Все пак жилището на Красимир е доста топло в сравнение с работното място на Павлина в една агенция за ТВ рейтинги в София.
Там изобщо няма отопление и служителите работят с палта пред компютрите. "Шефовете ни отказаха на молбите ни да включим електрически печки и затова цял ден мръзна и изобщо не мога да се концентрирам", споделя Павлина.
Нещата може да се усложнят още повече, ако затворят и детските ясли на Анжела. Тогава ще трябва да я изпратим при свекърва ми в Казанлък. Тя се отопляват с дърва и колкото и странно да звучи, с примитивното си отопление през 2009 г. е много по добре от нас", казва Павлина.
"Чувствам се като марионетка в нечия чужда игра", казва Красимир с философска усмивка.
Играта на дипломатически шах, примесен с енергиен бейзбол се приближава към позитивно решение, но дори да бъдат възстановени доставките на газ, българите ще трябва да изчакат поне два три дни, докато нещата се нормализират и все още са изправени пред перспективата да прекарат един мразовит уикенд.
Междувременно страната се оказа най-ощетеният член на ЕС от вече рутинните препирни между Русия и Украйна за плащанията и доставките на газ.
България разчита почти изцяло на газ от Русия и когато кранчето спре, тя усеща това най-остро.
Затвориха училищата и децата останаха по домовете си. "Проблемът стигна дори до затворите, където не можем просто така да пратим затворниците по домовете им", казва министърът на правосъдието Меглена Тачева.
Много заводи за стъкло, стомана, метал и бира, работещи на газ трябваше, да спрат производството. Загубите се изчисляват на над 500 млн. лв. дневно.
В софийския зоопарк се наложи да включат електрически печки, за да оцелеят животните, особено слоновете, маймуните, влечугите и рибите.
Потреблението на електрическа енергия скочи рязко, докато осветлението на сградите и коледната украса бяха изгасени.
"Дневно продаваме по най-малко 240 печки", казва Александра Николова, продавач в един магазин за електроуреди.
Въздухът е наситен с мирис на изгорели гуми и катран, след като доста предприятия преминаха от газ на мазут.
Навсякъде усещам ярост. "Кой ще плати за всичко това", пита Ирина Банкова, която има малка фурна в един от източните квартали на София. "Не очаквам, че някой ще ни компенсира за загубите, които търпим". Тя споделя, че ако това положение продължи, ще се наложи да уволни част от работниците си.
Други пък критикуват директно правителството, че не прави почти нищо, за да диверсифицира енергийните доставки за България.
"Българи почти на 100% зависи от Русия и няма достъп до никакви алтернативни източници за доставка на газ", казва политологът Огнян Минчев от Института за регионални и международни изследвания.
"За тези 20 години от края на комунизма нито едно правителство не направи нещо, за да промени това положение. Всъщност те още повече увеличиха зависимостта ни от Русия", казва той, визирайки спорния договор за доставки на газ между Русия и България отпреди две години.
"Зависейки на 100% от благоразположението на Газпром, в сурова зима като тази България не само е уязвима, но и безпомощна и това граничи с пълно нехайство и предателство на националните интереси", добавя той.
За ужас на ЕС популистката реакция на президента Първанов на кризата бе да поиска отваряне на двата нафталинени реактора на АЕЦ "Козлодуй", които бяха затворени поради съображения за сигурност преди присъединяването на България към ЕС.
Предложението му бе посрещнато с голямо одобрение в страната.
