Т ази година клюките за връзки и вражди между знаменитости се разразиха и интернет с готовност коментираше всеки обрат в живота на звездите.
Имаше романтични интриги: неутолимата харизма на Пийт Дейвидсън, която го вкара във връзка първо с Ким Кардашиян, а след това и с Емили Ратайковски; разводът на Том Брейди и Жизел Бюндхен, уж защото той предпочел футбола пред семейството...
Today's Daily Spotlight: Buzz about celebrity flings and feuds kicked into high gear this year, and the Internet was eager to comment on every twist and turn in A-listers’ lives https://t.co/NxD3n2pWw3
— TIME (@TIME) December 13, 2022
📝 Eliana Dockterman (@edockterman)
Имаше спорове между знаменитости: Непоносимият ресторантьор Кийт Макнали изгони Джеймс Кордън от известното си заведение „Balthazar“ заради начина, по който говореше на сервитьорите.
Романтична връзка на Оливия Уайлд и иконата на поп музиката Хари Стайлс наля масло в огъня в битката за попечителство на Уайлд с бившия ѝ Джейсън Судекис. Раздялата на една знаменитост може да не изглежда като нещо особено, докато не се замислите за децата на двойката.
Учени разгадаха тайните на клюките
Сплетните са вечни. Разпространението на слуховете не е започнало през 2022 г., но тази година, след пандемичното затишие, колективно бяхме зажаднели за клюки. Това, че бяхме затворени, означаваше, че нашите приятели и познати не можеха да разпалват онзи вид драма, който, когато се разпространява от приятели на приятели, поддържа връзката между социалните ни кръгове.
По това време знаменитостите не изглеждаха съвсем готови да се разделят със същия талант, който бяхме свикнали да очакваме от тях. Липсваха условията за подобна драма: церемониите по връчване на награди бяха отменени, снимачните площадки - затворени, партитата - частни.
"Не съм изненадана, че годините на социална криза - в общество, което едва ли може да се определи като такова - са създали аудитория за сензации с нисък залог и слаб човешки интерес", казва Маха Джафри, професор в Sewanee: The University of the South, писала за това как клюките са били използвани във викторианската литература.
Онези, които изучават клюките, за да си изкарват прехраната си, предполагат, че се нуждаем от тях, за да се разсейваме, да се социализираме и дори да утвърждаваме ценностите си като култура.
"Това наистина беше първата пълна година в Съединените щати, в която обществото се върна към по-пълноценно преживяване лице в лице", казва Андреа Макдонъл, професор по комуникации в Providence College и съавтор на предстоящата книга "A Gossip Politic" за ролята на клюките в нашия политически дискурс. "И по-специално можем да използваме клюките за знаменитости като вид валута, която ни дава обща тема за обсъждане, когато говорим с приятели и семейството си: "Можеш ли да повярваш?" "Видя ли?" "Знаеш ли?"
Тази година скандалите с богатите и известните бяха толкова много, че изглеждаше, че няма нужда да се ровим в живота на нормалните хора. Информационните бюлетини на медийната компания Puck, която стартира през септември 2021 г., бързо се утвърдиха като задължително четиво за холивудските властимащи както заради вътрешните си познания - те отрано съобщиха за смяната на Боб Айгър с Боб Чапек в Disney - така и заради конспиративния си тон, който размива границата между новини и клюки.
Може би най-забележителният пример е Normal Gossip - подкаст, в който водещата Келси Маккини споделя анонимни клюки за приятелите на своите приятели - се нареди сред 1% от най-споделяните подкасти в световен мащаб в Spotify през 2022 г.
Част от любопитния интерес към тези истории се корени в тяхната завладяваща среда: една от историите се развива в група за плетене, друга - в изцяло гей мъжки хор с любовен триъгълник в центъра, а трета - сред колеги в стая за бягство.
Жените и мъжете клюкарстват, за да си осигурят внимание
Макдонъл казва, че тези истории не са просто забавни - те имат и социална и морална стойност за слушателите. Ние се идентифицираме с героите и в резултат на това си правим изводи за собственото си поведение. Изведнъж се налага да се съобразяваме със собствения си избор и морал.
Поуката от сагата на Оливия Уайлд зависи от това кой разказва историята. Една от поуките може да бъде, че не трябва да спите с хора, които работят за вас.
"Сплетните могат да бъдат начин за хората без власт да развенчаят или подкопаят хората с власт", казва Джафри. "За добро или за лошо."
Но Меган Робинс, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд, твърди, че клюките могат да бъдат използвани от обществото като форма на наказание. "Ако аз клюкарствам за някой, който много изневерява, то това само по себе си е един вид последица от изневярата, от нещо, което в нашата култура смятаме за неправилно", казва тя. "Така че клюките не само ви учат на това, което хората смятат за добро или лошо поведение, но и самите те могат да послужат като последица от лошо поведение." А когато клюките се превърнат в преобладаващ медиен разказ за даден човек, това може да причини сериозни вреди. "Мисля си за начина, по който говорехме за Бритни Спиърс или Ейми Уайнхаус през 2000 г.“, казва Макдонъл, „наричайки ги луди или осмивайки проблемите им със зависимостите. Това има и по-тъмна страна."
Мемориализираните видеоклипове с предполагаемото плюене на Стайлс бяха безобидни отклонения. Но същото третиране, приложено към показанията на Амбър Хърд по време на съдебния процес за клевета това лято, освети едно тревожно кътче от интернет.
Бившият съпруг на Хърд Джони Деп я съди, след като тя се нарече "публична фигура, представляваща домашното насилие" в статия за „Вашингтон пост“. Поддръжниците на Деп редактираха видеоклипове и добавяха гласове, за да създадат фалшиви и сексистки разкази за Хърд, че взема наркотици, докато е на свидетелската скамейка, анализираха езика на тялото ѝ, за да покажат, че тя самата е била насилник. (Съдебните заседатели присъдихана Деп обезщетение в размер на 15 млн. долара по неговия иск, а на Хърд - 2 млн. долара по нейния насрещен иск).
А на погребението на кралица Елизабет II "експерти" по езика на тялото анализираха и най-малките движения на Меган Маркъл и принц Хари, за да завъртят разкази за Маркъл, които затвърждават расистките и сексистки наративи. Понякога изглежда, че не сме научили почти нищо от онази епоха на злонамерени клюки от 2000 г., която Макдонъл цитира.
Все пак Робинс твърди, че жестоките клюки са изключение, а не правило. В рамките на проучване от 2019 г. тя и колегите ѝ са слушали участниците в продължение на няколко дни и са кодирали клюките им като "положителни", "отрицателни" или "неутрални". Те установяват, че общоприетите вярвания за клюките - че те се разпространяват предимно от жени, подкрепени от лоши намерения - са неточни.
Всички се занимават с клюки, не само жените, а негативните клюки са много по-рядко срещани, отколкото може да се очаква. Те установяват още, че повечето клюки са "неутрални", просто обмен на информация за работата, предпочитанията или състоянието на връзката на общи познати.
"Мисля, че това е лоша слава, защото всички вече сме се опарили от негативни клюки", казва тя. "Но като цяло клюките са неутрални или полезни за обществото. Трябва да говорим за хората, за да функционираме в социалния свят."
Човек би могъл да погледне на повишения интерес към клюките през изминалата година и да го посочи като още един признак за упадъка на нашето общество. Робинс би възразила: "Струва ми се, че хората просто са неимоверно развълнувани, че отново са заедно и имат за какво да клюкарстват."
