Т ази година се навършват 50 години от издаването на песента Suavecito на групата Malo, която се превръща в мейнстрийм хит по времето, когато латиноамериканците са само малък процент от населението на САЩ. Любовната песен се превръща във важен символ за латиноамериканците, пише BBC, цитирайки Даян Бърнард.
На Cinco de Mayo, 1980 г., латиноамериканският певец и автор на песни Ричард Бийн се присъединява към Хорхе Сантана, по-малкия брат на Карлос Сантана, на сцената на концерт на открито в Лос Анджелис. Години преди това Бийн е написал песен, наречена Suavecito, и никога не е осъзнавал колко емблематична е станала тя, докато двамата не са започнали да я изпълняват. Когато бавният ритъм на песента се разнесал по високоговорителите, 20 000 души в градския парк "Линкълн" избухнали в рев.
"Докато пеех на тълпата, четири огромни чикано (мексикано-американски) момчета тръгнаха зад групата на сцената и развяха гигантско зелено, бяло и червено мексиканско знаме", разказва Бийн пред BBC Culture. Флагът е толкова голям, че са необходими и четиримата мъже, за да го държат, обяснява той. "Свалете ги от сцената", започват да викат роудитата, според Бийн. "Махнете ги от сцената." Но четиримата стояли гордо. "Не, не, докато не свърши песента", казали те.
"Не и докато не свърши Suavecito."
Когато погледнал зад себе си към огромното знаме и отправил поглед към изцяло латиноамериканската публика, Бийн започнал да се просълзява. Едва в този момент, казва той, разбрал, че Suavecito, неофициално наричан от някои "Национален химн на чикано", отговаря на това име като истински символ на мексиканските американци и латиноамериканците в Америка.
Тази година се навършват 50 години от излизането на Suavecito на групата Malo, която се превръща в мейнстрийм хит по времето, когато латиноамериканците са само малък процент от населението на САЩ.
Свирен в продължение на половин век на сватби, погребения и автомобилни събития, Suavecito влиза в историята като една от най-устойчивите класики на ерата на чикано рока, символизирайки гордостта и прогреса на латиноамериканците във време, когато мексиканците и другите латиноамериканци се борят за равни права в САЩ.
И все пак, въпреки широкия успех на любовната песен, малко хора познават Бийн, който е написал песента и е изпял главните вокали, но така и не е придобил национална известност и е пропуснал шанса си за слава. Бийн написва песента, когато е в клас по алгебра в гимназията Mission High School в Сан Франциско.
Повлиян от R&B изпълнители от 60-те години на миналия век като Смоуки Робинсън, Сам и Дейв и Сам Кук, той се стреми към соул класика. "Тази музика имаше огромно влияние върху живота ми", казва той.
Било е в края на 60-те години на миналия век и той е смятал, че е влюбен. "Всъщност се провалих в часовете по алгебра, защото ѝ пишех стихотворения", казва Бийн със смях.
Suavecito: The love song that became an anthem l BBC Culture https://t.co/fytEcWp72n
— fuseboxradio (@fuseboxradio) November 24, 2022
Нещата с момичето не се получават, но обожанието му ражда хит за Malo, който достига до номер 18 в класацията на Billboard през 1972 г. Сантана е отворил вратите към мейнстрийма за музикантите от Чикаго, като се е появил в Уудсток и е имал големи хитове като Oye Como Va и Everybody's Everything, които достигат съответно до номер 13 и 12 през 1970 и 1971 г.
Със Suavecito Мало обявява, че чикано рокът е тук, за да остане.
През последните 20 години големи латиноамерикански изпълнители като Bad Bunny, Pitbull, а преди тях Gloria Estefan и Los Lobos, пълнят арени и продават огромни количества плочи. Но през 1972 г. Сантана е единствената латиноамериканска група, която влиза в класациите на САЩ, въпреки голямото население от испаноговорящи хора по света.
"Изглеждаше така, сякаш индустрията можеше да се справи само с един латиноамерикански изпълнител по онова време", казва музикантът от Лос Анджелис Рубен Амаро пред BBC Culture.
"Конкуренцията беше жестока при латино рок групите".
Malo включва Бийн, който пише, пее и свири на тимбали, и певеца Арселио Гарсия, който умира през 2020 г., няколко месеца след Хорхе Сантана, който по-късно се присъединява към групата през 1971 г. В групата участват още Абел Зарате на китара, Пабло Телес на бас, джаз тромпетистът Луис Гаска и тромбонистът Рой Мъри, който умира през октомври 2022 г. Malo е рожба на The Malibus, група от края на 60-те години на миналия век от квартала Мишън в Сан Франциско, в която участват Бийн, Гарсия и Сантана.
Силно ориентиран към R&B и соул, Бийн свири на саксофон и пее вокали за The Malibus заедно с Гарсия, а Сантана облизва рифове на китара.
Модерно болеро
От момента, в който Suavecito започва с мечтателните си акорди на електрическа китара, които преминават в ефирно тромбоново соло, вие се впускате в плавен, равномерен ритъм от конги, тимбали и соул ритми.
"Това е сладка песен", казва кралят на латино рока Карлос Сантана пред BBC Culture.
Но Suavecito има особено чикано-американско звучене, като смесва рок от Сан Франциско с мексикански елементи и сложни аранжименти от рогове, според Феликс Контрерас, съводещ на предаването Alt.Latino на NPR, което прославя латиноамериканската музика и култура.
"Suavecito е модерно болеро за нашето поколение", казва Contreras пред BBC Culture, обяснявайки, че болерото е вид страстна любовна песен, възникнала в Куба през XIX в. и разпространена в Мексико и Латинска Америка.
Суавесито е от мексиканския квартал Мисия в Сан Франциско и е неразделна част от пинятите, лоу райдърите и круизите - Карлос Сантана
Карлос Сантана, който изпълнява песента на живо с брат си по време на турне, оценява тази страст и романтичната история на песента. "Това е определен момент между влюбения и неговата любима, нещо като Тони и Мария в "Уестсайдска история", но не е ирландска, не е нюйоркска, не е пуерториканска." - казва Сантана - "Тя е от мексиканския квартал "Мисия" в Сан Франциско и е неразделна част от пинятите, лоу райдърите и круизите."
Според друг почитател на Suavecito, Луис Перес, певец и автор на песни на известната латино рок група Los Lobos, която се сформира в Лос Анджелис само година след издаването на Suavecito, тя е отражение и на движението Chicano, водено по това време от организатора на профсъюзите на селскостопанските работници Сезар Чавес и Долорес Хуертес в Калифорния. "Не е било нужно да ходиш на пикети, за да усетиш влиянието на Чикано движението от 60-те и 70-те години", казва той пред BBC Culture.
"Чиканският кръстоносен поход от 1965 до 1975 г. се бори за създаване на профсъюз на селскостопанските работници не само за по-високи заплати, но и за чувство за достойнство", казва Марио Гарсия, професор по чикано изследвания в Калифорнийския университет в Санта Барбара и автор на книгата "Чикано движението": и е автор на книгата "Чикаго", публикувана в Книгата на ЮНЕСКО "Перспективи от 21 век".
Борбата на селскостопанските работници "имаше много голямо въздействие, особено върху младото поколение в градовете", казва той.
През 1968 г. учениците от Чикано в Източен Лос Анджелис следват примера на селскостопанските работници и започват бойкот на държавните училища в целия град, за да се преборят с погрешното схващане на учителите, че мексикано-американските деца са физически и умствено по-слаби от белите.
През 1970 г. движението "Чикано" дори оглавява най-големия протест срещу Виетнамската война, организиран от всяко американско малцинство в страната, включително чернокожите американци.
Около 25 000 латиноамериканци се събират в Източен Лос Анджелис, за да протестират срещу войната, и са жестоко нападнати от депутати от окръг Лос Анджелис. Тези действия доведоха до възраждане на латиноамериканското представителство в изкуството, музиката и литературата, а Суавесито беше върховният символ на това развитие.
"Ние сякаш излязохме от топящия се котел и се гордеем с всичко, което е мексиканско", казва Перес пред BBC Culture.
Изведнъж, към 1970 г., групите от Западното крайбрежие като Malo, Tierra и Azteca поглеждат назад към мексиканското си наследство за вдъхновение и започват да включват латиноамерикански инструменти и стил в американската си рок музика. След като Suavecito се издига в класациите и се превръща в истинска класика, Malo прави турнета из цялата страна, участва в телевизионни предавания, включително American Bandstand, като през 1972 г. натрупва последователи.
Latinx culture is very family oriented so we’re closing out w/more brothers Jorge Santana-here in Malo w/ “Sauvecito”which is considered *the* Chicano rock anthem and Carlos Santana-heard here collaborating with Jorge on the song “Guajira” #RetroView #CarlosSantana #JorgeSantana pic.twitter.com/ST5PVbfL7m
— Dr. Dani Sanchez,MFA, PhD. (She/They) (@analgesicsleep) September 16, 2022
"В музикално отношение групата беше по-изтънчена от някои други латиноамерикански групи, които съществуваха по това време", казва Контрерас. "Взаимодействието между рока и афро-карибската музика беше по-органично, по-малко тромаво. Аранжиментите на роговете отразяваха част от музиката, която се случваше с групи като Chicago и Tower of Power, формирайки собствено латино фънк звучене.
Успехът на песента спомага популяризирането на чикано стила.
Но Ричард Бийн, който написва песента и я записва като главен изпълнител, никога не споделя светлината на прожекторите с Мало. В деня след като записва Suavecito, той е изхвърлен от групата от мениджъра.
"Бях шокиран, напълно шокиран", казва китаристът на Malo Абел Зарате пред BBC Culture. "Защото след като записахме песента, си казах: "Това е наистина добро". И на следващия ден той си беше тръгнал." Бийн смята, че е бил отстранен, защото свиренето му на ударни инструменти не е било на най-високо ниво.
"Те познаваха по-добър перкусионист, а аз наистина исках да бъда само певец, това може да е изиграло роля", казва той.
Според Алън Ернандес, пенсиониран професор от района на залива и съавтор с Джим Маккарти на книгата "Гласовете на латино рока", Malo не последва Suavecito с повече хитове.
От 1990 г. Ричард Бийн отново свири с Мало; той все още изпълнява на живо Suavecito (Credit: Courtesy of Richard Bean)
Ричард Бийн свири отново с Malo от 1990 г. насам; той все още изпълнява Suavecito на живо (Credit: Courtesy of Richard Bean)
През 1990 г. егото е оставено настрана и Гарсия се обръща към Бийн с молба да се присъедини отново към Malo, които все още свирят на Западното крайбрежие.
"Това беше хубав жест", казва Бийн. Той се съгласява и през последните 30 години свири с Malo и Sapo. Бийн все още пее Suavecito на повечето концерти, които изнася и за двете групи. Той никога не е разкривал името на момичето, за което е написана песента Suavecito.
Най-накрая, през 1998 г., Бийн получава национално признание. Вечерното телевизионно токшоу Vibe, водено от комика Синбад и продуцирано от музикалния гигант Куинси Джоунс, кани Бийн в Лос Анджелис, за да участва в шоуто и да изпее Suavecito. Рубен Амаро акомпанира на домашния бенд и хармонизира с Бийн в песента. Той казва, че Бийн може и да е пропуснал да изпълни националното си съкровище в American Bandstand, но 26 години по-късно най-накрая е имал своя момент.
За Контрерас любовната песен е важна и днес, защото напомня на хората за мястото на латиноамериканците в масовото общество. "Тя показва, че ние винаги сме били тук", казва той пред BBC Culture.
"Това, което беше наистина готино в Suavecito, беше, че това не беше протестна песен", казва Перес. "Беше по-скоро за гордостта на Чикано. Беше една голяма, топла мексиканска прегръдка към всички тези млади хора, което я направи красив момент за нас. Тя звучеше като песен, която е съществувала винаги."
