П родължителността на съня ви може да бъде пряко свързана с това колко дълго ще живеете. Ново изследване, публикувано в престижното списание Nature, установи, че хората, които спят твърде малко или твърде много, показват признаци на „по-стара биология“ спрямо реалната си възраст, съобщава Fox News.
Изследователи от Колумбийския университет в Ню Йорк са използвали данни от мащабна световна биобанка, обхващаща около 500 000 души. Те са сравнили часовете сън на участниците (включително и дневните дрямки) с 23 „биологични часовника на стареенето“, които оценяват дали отделните органи и системи в тялото изглеждат по-млади или по-стари от ЕГН-то на човека.
Резултатите показват ясна U-образна крива: както твърде краткият, така и твърде дългият сън ускоряват биологичното стареене. Това от своя страна е свързано с много по-висок риск от бъдещи заболявания и ранна смъртност. При краткия сън рискът от преждевременна смърт скача с 50%, докато при прекалено дългия – с около 40%.
В 9 от изследваните биологични часовници учените са открили статистически значими връзки между съня и остаряването – най-вече в мозъка, сърцето, имунната система и кожата.
Къде е „златната среда“?
Според проучването хората с най-ниска разлика между биологична и реална възраст (т.е. най-младоликите и здрави органи) спят в следните граници:
- За жените: между 6,5 и 7,8 часа
- За мъжете: между 6,4 и 7,7 часа
Изследователите отбелязват и различните последици: прекаленото залежаване в леглото има по-силна връзка с психиатрични проблеми. От друга страна, недоспиването удря тежко физическото здраве, увреждайки сърдечно-съдовата, метаболитната, нервната, дихателната и храносмилателната системи.
Какво се случва с тялото, докато спим?
„Сънят е времето, когато тялото извършва най-критичната си ремонтна дейност – възстановяване на клетките, регулиране на имунитета, хормонален баланс и дори изчистване на метаболитните отпадъци от мозъка чрез т.нар. глимфатична система“, обяснява д-р Саема Тахир, специалист по медицина на съня в Ню Йорк, която не е участвала в проекта. „Когато сънят редовно е твърде кратък или твърде дълъг, тези процеси се нарушават и щетите се натрупват на клетъчно ниво.“
Това се доказва от повишените маркери за възпаление в кръвта, които са сигурен белег за ускорено остаряване.
Качеството е по-важно от часовете
Д-р Тахир съветва пациентите си да не приемат границата от 6 до 8 часа като „строга рецепта“, тъй като нуждите на всеки организъм са индивидуални. Бременните жени, спортистите и хората, които се възстановяват от болест, се нуждаят от значително повече сън.
Много по-важно от времето на часовника е как се чувствате през деня и дали сънят ви е пълноценен.
„Имала съм пациенти, които спят по 7 часа, но прекарват по-голямата част от това време в повърхностен сън, без почти да докосват дълбоката фаза или REM фазата (сънят с бързи движения на очите), които всъщност възстановяват тялото“, споделя д-р Тахир. „Те остаряват също толкова зле, понякога дори по-лошо от човек, който спи само 6 часа, но има здрав, непрекъснат и висококачествен сън.“
Именно по време на дълбокия сън се освобождава хормонът на растежа и тъканите се регенерират, докато REM фазата е критична за паметта, ума и емоциите. Затова преследването на часове без справяне с проблеми като сънна апнея или постоянно събуждане е напълно безсмислено.
Изводът от изследването е ясен: сънят не е лукс или проява на мързел, а биологична необходимост с измерими последици за здравето. „Здравословният и качествен сън е един от най-достъпните инструменти, които имаме за дълголетие“, заключава експертът. „Той не изисква скъпи интервенции или рецепта от лекар – изисква просто да го превърнем в свой приоритет.“
