Н аскоро операта в Сидни отбеляза своята 50-годишнина. Емблематичният дизайн на сградата, както и стоманеният мост, който се простира над пристанището, се свързват с австралийския град по цял свят. Операта е смятана за триумф на архитектурата на 20-ти век.
Футуристичната опера в Сидни е покрита с повече от милион бели керамични плочки. BBC пише, че е било под въпрос реализирането на проекта на сградата. Американският журналист Ник Брайънт разказва повече за реализацията на величествената сграда.
Sydney Opera House during construction (1970s)
— Time Machine (@TimeMachine4U) October 30, 2023
In April 2003 Jørn Utzon, at the age of 85,
was awarded the Pritzker Prize ─architecture’s ‘Nobel’. The citation reads: ‘There is no doubt that Sydney Opera House is his masterpiece.
It is a symbol for a whole country and continent. pic.twitter.com/EvShuBlRsi
“Връщах се от “иконата” на Сидни - “Бонди Бийч” един от най-големите плажове в света. Реших обаче да мина по необичаен път, на хоризонта се виждаха стоманените греди на моста "Харбър Бридж". Въпреки че бях дете, бях заслепен от красотата му. Исках да бъда архитект. Това беше специалността, която започнах да изучавам в университета. Ровейки в книгите по архитектура се влюбих в работата на Йорн Утзон. Смятах, че той е човекът създал най-върховите сгради на XX век”, разказва Брайънт.
Операта е сложна структура, която обаче поражда противоречия в обществото в Австралия. Най-разпознаваемата сграда в страната е забележителност на австралийската двусмисленост, казва журналистът. Най-очевидното тълкуване е, че сградата е символ на нарастващото следвоенно самочувствие на Австралия. Брайънт отбелязва, че изграждането на Операта в Сидни е първият голям проект на Утзон. Той бил нает да създаде сграда, която да възроди националната увереност на австралийците. Ник Брайънт посочва, че датският архитект бил избран да работи по проекта, след като е участвал в конкурс. В състезанието са взели участие над 200 души от цял свят. Съществува трагична предистория, която разказва, как един преразход на средства е застрашил целия проект. Утзон бил заменен от местен архитект, а предвидения футуристичен интериор не е бил реализиран, разказва Брайънт.
Sydney Opera House, looks ridiculously good for turning fifty! 🇦🇺🪃 pic.twitter.com/mjY5abPSQG
— 𝓚𝓪𝓩 🦋 (@kaz122780668465) October 23, 2023
Докато датчанинът се е фокусирал във формата на сградата, Питър Хол, ръководителят на правителствения екип, който го замества, се е интересувал от функцията на сградата. “Принудителното отстраняване на Утзон показва, че мрачният провинциализъм все още е труден за отърсване. Датчанинът така и не се връща в Австралия, смятайки, че проектът му е обезобразен”, казва Брайънт.
Журналистът посочва, че имигранти от Южна Европа са участвали в построяването на операта.
“През ноември 1960 г. Пол Робсън, чернокожият американски оперен певец, изнася импровизиран концерт”, казва Брайънт.
“Операта е открита от британската кралица Елизабет II. В израз на културния егалитаризъм на тържествата по откриването на сградата през 1973 г. присъства не само Вагнер, но и Ролф Харис”, обяснява той.
Haven't posted much since arriving in #Sydney #Australia so here are some shots of the Opera House as we sailed in at sunrise! ~M pic.twitter.com/LxdRBLbI4q
— Brent and Michael Are Going Places (@BrentAndMichael) November 3, 2023
Напредъкът в технологиите за прожектиране превърна корпусите на операта в гигантски национален билборд. В Деня на “Анзак”, когато Австралия си спомня за загиналите във войните, върху билборда се прожектират макове. След пожарите в местността през 2020 г. върху сградата са показани уморените лица на огнеборците, които са се борили с пламъците, разказва журналистът.
