"Мистерия на убийството": Астрономи разгадаха прочута космическа експлозия от 1987 г.

У чените твърдят, че са разгадали загадката какво се крие в основата на прочута космическа експлозия. През февруари 1987 г. в близка галактика е наблюдавана експлозия на звезда. Тя е била видима от Земята в продължение на месеци и е светела с мощта на 100 милиона слънца.

Имало е толкова много отломки, че дори най-мощните телескопи не са можели да потвърдят какво е останало в сърцето ѝ.

Новите резултати потвърждават, че това е неутронна звезда, толкова плътна, че една чаена лъжичка от нея би тежала 10 милиона тона.

Peering into the heart of a supernova 🖤
Scientists had long expected supernova SN 1987A to form a neutron star or black hole, but direct evidence was elusive — until now. @NASAWebb detected ionized argon at the site, indicating a newborn neutron star! https://t.co/l7Md80xHo4 pic.twitter.com/8v5MFLDc9k

— NASA Exoplanets (@NASAExoplanets) February 23, 2024

Водеща на Би Би Си д-р Маги Адерин-Покок заявява, че изследователският екип е "разгадал мистерията на убийството".

"Става въпрос за смъртта на звезда и мистерията е какво се крие в пелените от прах около това, което е останало", уточнява тя.

Експлозията е била на огромна звезда, 20 пъти по-голяма от масата на нашето Слънце, т.нар. син свръхгигант. Нейният живот завършва по впечатляващ начин в процес, наречен свръхнова, прозаично наречен от астрономите SN 1987A. Това е първата свръхнова, видима с невъоръжено око от 400 години насам, и е от звезда, чиито детайли са били уловени и записани от астрономите преди експлозията.

Д-р Адерин-Покок някога е работила по проект за разрешаване на загадката на SN 1987A, която според нея е била голяма звезда както в преносен, така и в буквален смисъл.

"Фактът, че е била видима, ѝ е придал статут на знаменитост извън света на науката. А SN 1987A е също така много близка до сърцето на астрономите, защото е била сравнително близо и те са успели да уловят толкова много детайли от жизнения цикъл на звездата", посочва тя.

#OTD in 1987, astronomers spied a bright flash in a neighboring galaxy. The event, called SN 1987A, remains the closest supernova in over 415 years and is one of the best opportunities to study this type of stellar death. More: https://t.co/f7tSNLCjsP pic.twitter.com/0iVOvaG5hF

— NASA Universe (@NASAUniverse) February 23, 2024

Наблюденията превърнаха SN 1987A в идеалната лаборатория в небето за проверка на детайлите на теориите за това как умират звездите. Но липсваше едно важно парче от пъзела - какво е останало в сърцето ѝ след такъв катаклизъм.

Според теорията звездите се разпадат, когато им свърши горивото за осъществяване на ядрените реакции, които ги карат да светят. Масата на звездата е толкова голяма, че гравитационната ѝ сила смазва собствените ѝ атоми, за да се получи най-плътният материал във Вселената, който се нарича неутронна звезда, или ако е по-голяма звезда, може да се превърне в черна дупка.

Но коя е тя? Това е важно да се знае от астрономите, тъй като свръхновите разпространяват тежките елементи, които помагат за формирането и поддържането на живота във Вселената.

Изследователите, които пишат в списание Science, казват, че разполагат със силни, ако не и с неопровержими доказателства, че това е неутронна звезда.

Despite over 35 years of study what lies at the centre of Supernova 1987A has remained a mystery. 🤔 Until now. 💡

Using #JWST astronomers have found the first strong evidence of a neutron star at heart of SN 1987A. 🌟

Find out more 👉 https://t.co/TvT4xSXVqR pic.twitter.com/tRhjZ9deIw

— UK Astronomy Technology Centre (@ukatc) February 22, 2024

Двата пътя на свръхновата

Професор Клаес Франсон от Стокхолмския университет в Швеция, който е ръководител на изследването, казва, че за първи път някой е успял да изследва центъра на свръхнова и какво е създадено там.

"Сега знаем, че там има компактен източник на йонизиращо лъчение, най-вероятно от неутронна звезда. Търсихме го още от момента на експлозията, но трябваше да изчакаме, за да можем да проверим прогнозите", добавя той.

Новите данни показват, че повърхността на неутронната звезда би била около милион градуса, след като се е охладила от около 100 милиарда градуса.

On 23 February 1987 the supernova SN 1987A became visible from the earth. Approximately ten million billion neutrinos from supernova SN 1987A reached physicist Masatoshi Koshiba's water tank, of which his research group detected 12, confirming theories of supernovae. pic.twitter.com/bY7QjBkM0N

— The Nobel Prize (@NobelPrize) February 23, 2024

Звезда бебе

Екипът ще продължи да наблюдава района на свръхновата, за да научи повече за точните детайли на експлозията. Данните дават възможност на екипа да наблюдава една много ранна "бебешка" неутронна звезда и да я сравни с по-стари, за да види как тези космически тежкотоварни звезди се развиват с течение на времето.

Наблюденията са възможни благодарение на космическия телескоп на НАСА "Джеймс Уеб". Освен че е най-мощната космическа обсерватория, създавана някога, той разполага с инструменти, които извършват измервания в инфрачервените честоти и по този начин могат да видят отвъд космическия прах, който толкова дълго време блокираше гледката ни.

Професор Майк Барлоу от Калифорнийския университет в Лос Анджелис казва, че макар да е имало няколко косвени намека, "Джеймс Уеб" е получил "първото пряко доказателство", че това е неутронна звезда.

"Загадката дали в праха се крие неутронна звезда продължава повече от 30 години и е вълнуващо, че я разгадахме", посочва той.

Supernova 1987A was so nearby it could be seen with the naked eye. But where is the compact object that should have been produced by the explosion? Fransson et al. observed the SN 1987A ejecta using #JWST and found evidence of a neutron star at its centre.https://t.co/rI6xytuzfc pic.twitter.com/j7jbepE11i

— Keith Smith (@DrKeithSmith) February 22, 2024

Димяща пушка

Данните от "Джеймс Уеб" са анализирани от 34 учени от 12 държави. Те са открили светлина от атоми на елементите аргон и сяра, която би могла да бъде получена само от мощно лъчение, идващо от неутронна звезда в центъра на свръхнова. Няма пряко изображение на самата неутронна звезда, но според д-р Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество е трудно да се обяснят показанията с нещо друго.

''Ако имаме късмет, през следващите няколко години може дори да видим правилно неутронната звезда в центъра, получавайки сравнително близък поглед към един от тези интригуващи обекти в много ранен етап от живота му", казва той.

Така че, въпреки че астрономите детективи все още не разполагат с димящия пистолет на мистерията на убийството, те имат дима от пистолета.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase