Любов, загуба и позор: 6 монарси, които са абдикирали

Б езброй романи, пиеси и легенди са посветени на борбата за трона. Далеч по-рядко се срещат разкази за монарси, които решават да се откажат от трона си. И все пак историите на реални монарси, които са абдикирали, са също толкова разнообразни и интересни, колкото и тези, които са се борили за короната.

(Във видеото може да научите повече за: Природното „съкровище” на британските монарси, за което не подозирате)

Представяме ви шестима монарси, които са избрали да оставят трона си.

1. Едуард VIII

The investiture of the Prince of Wales ( later King Edward VIII and The Duke of Windsor) at Caernarfon Castle, 1911-1912, captured in a rare Kinemacolor film. pic.twitter.com/98MBGWnduh

— Elisabeth Basford / Write On Ejaleigh Blog! (@ejaleigh) August 9, 2024

Едуард VIII управлява Обединеното кралство за по-малко от година - от 20 януари до 10 декември 1936 г. Известен е фактът, че Едуард VIII абдикира, защото иска да се ожени за Уолис Симпсън - американка, която е в процес на развод с втория си съпруг.

Проблемът е, че като глава на Англиканската църква Едуард VIII не може да се ожени за разведена жена, чийто бивш съпруг е все още жив. Поради това Едуард VIII се отказва от короната и вместо това става херцог на Уиндзор, като след брака си със Симпсън живее предимно извън Обединеното кралство. Неговият брат, крал Джордж VI, го наследява.

2. Едуард II

Edward VIII's abdication was enacted OTD 1936 and James II abdicated OTD 1688.

Good riddance to two scoundrels. #abdication80 #history pic.twitter.com/jZI1b1ZZGy

— Matthew Ward Hunter (@HistoryNeedsYou) December 11, 2016

Абдикацията на Едуард II от престола на Англия не е доброволна. Проблемите му започват, когато проявява голямо благоразположение към Хю Депенсър, когото мнозина смятат, че обича романтично. Всъщност Деспенсър станал толкова могъщ, че го наричали „втори крал“.

След като френската съпруга на Едуард II, Изабела, е силно обидена от Деспенсър, през 1326 г. тя събира военни сили срещу съпруга си. Общественото мнение е на нейна страна. Когато побеждава, Едуард II е принуден да абдикира, хвърлен е в затвора и е убит месеци по-късно през септември 1327 г.

Едуард II е наследен от сина си Едуард III. Историята за поражението, абдикацията и смъртта на този крал е разказана векове по-късно от Марлоу в пиесата „Едуард II“.

3. Маргрете ll 

Denmark’s Queen Margrethe II will soon hand over the throne to her eldest son, Crown Prince Frederik.

The queen will sign her formal abdication on January 14, making Frederik, 55, and his Australian-born wife Mary, 51, king and queen of Denmark. pic.twitter.com/aBh8EXOZel

— The Associated Press (@AP) January 12, 2024

За разлика от много други монарси в този списък, Маргрете II Датска е общо взето популярен владетел в края на управлението си. Но на 83-годишна възраст, след трудна операция на гърба, тя заяви, че чувства, че е време да предаде короната. На 14 януари 2024 г., точно 52 години след като се възкачва на престола, Маргрете II се оттегля в полза на сина си, който става крал Фредерик X.

4. Наполеон I

15 August 1769. Napoleon Bonaparte was born in Ajaccio, Corsica. He was Emperor of the French as Napoleon I from 1804 until 1814 and again in 1815. He had dominated European affairs for more than a decade before his final defeat at the Battle of Waterloo in 1815. pic.twitter.com/hvAloyHIbJ

— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957) August 15, 2024

Наполеон Бонапарт, император на Франция, е единственият владетел в този списък, който всъщност абдикира два пъти - а може би дори три пъти, в зависимост от това как ги броите.

Първата му абдикация е след малко по-малко от 10 години управление като император. Поредица от загуби в битки завършва с нахлуването в Париж на коалиция от врагове на Наполеон. Наполеон, който по това време не е в града, е уведомен, че Париж е загубен и че френският сенат го е отхвърлил като владетел. На първо място Наполеон се опитва да абдикира и да остави тригодишния си син като император, а съпругата си като регент. Но враговете му не приемат това предложение, така че на 6 април 1814 г. Наполеон е принуден да абдикира напълно. Този път той се отказва от всякакви права за наследяване на своите потомци.

Наполеон е прочут с изгнанието си на остров Елба. Въпреки това управлението на неговия заместник, крал Луи XVIII, се оказва нестабилно. На 26 февруари 1815 г. Наполеон успява да избяга от Елба и в края на март отново е император - но само за няколко месеца. Поражението му при Ватерло го принуждава да абдикира отново на 22 юни. Въпреки че и в тази абдикация е посочено, че оставя трона на сина си, Наполеон II е свален от трона на 7 юли 1815 г.

5. Хуан Карлос I

Happy 82nd birthday to King Juan Carlos I of Spain!

I took this picture of the King (who abdicated in 2014) and his wife Queen Sofía on 4 May last year, when they attended the funeral of Grand Duke Jean of Luxembourg (who would have celebrated his 99th birthday today).

🇪🇸 pic.twitter.com/kRFX20zlKS

— RoyalArjan (@RoyalArjan) January 5, 2020

Хуан Карлос I става крал на Испания през 1975 г. след смъртта на диктатора на страната Франсиско Франко. Първоначално той печели похвали, като помага на страната си да се върне към демокрацията. По-късно в живота си обаче се забърква в скандали, свързани с корупция и присвояване на средства. През 2014 г. той абдикира на 76-годишна възраст, а синът му Фелипе VI става крал.

6. Вилхелм II

Aug 15, 1906: King Edward VII of Great Britain visits German Emperor Wilhelm II to discuss the escalating rivalry between their nations' naval forces. pic.twitter.com/ME5FHfIlMJ

— Today in History (@KeMwananchi) August 15, 2024

Кайзер Вилхелм II е германски император и крал на Прусия през по-голямата част от Първата световна война. но когато през есента на 1918 г. става ясно, че Германия ще загуби, в страната избухва революция, която иска да свали Вилхелм.

Интересно е, че абдикацията на императора е обявена на 9 ноември, преди той да направи собствено изявление за това. Вилхелм подписва декларация за собствената си абдикация едва на 26 ноември, след като вече се е укрил в Нидерландия. Вилхелм II не е наследен от наследник, тъй като монархията е премахната след неговото оттегляне.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase