К итайските водни изтезания, които са вековен метод за разпит, всъщност са измислени далеч от Азия и в крайна сметка са се превърнали в много по-жестоки форми на наказание.
Хората си причинявали несметни страдания един на друг от зората на времето. През вековете те са работили, за да измислят постоянно развиващи се форми на наказание и принуда.
В сравнение с уреди като "Желязната девица" или веригите и камшиците, китайските водни изтезания може да не звучат особено жестоко, но историята показва за друго.
Средновековните уреди за мъчения обикновено са използвали остри като бръснач остриета, въжета или тъпи инструменти, за да изтръгнат признания от поданиците. Китайските водни изтезания обаче били по-коварни.
Според списание "Ню Йорк Таймс", методът на изтезание включва задържане на лицето на място, докато бавно се капе студена вода върху лицето, челото или скалпа. Капенето на водата е бавно и мъчително, и жертвата изпитва безпокойство, докато очаква следващата капка.
От войната във Виетнам до войната срещу тероризма, други методи за разпити с използването на вода за изтезания, като симулирано удавяне или уотърбординг, до голяма степен са оставили на заден план любопитните китайски водни изтезания.
Но въпреки че съществуват оскъдни доказателства за действителното им прилагане, китайските водни изтезания имат дълга и увлекателна история.
Според Odd Feed те са описани за първи път в края на XV или началото на XVI в. от Иполит де Марсилис.
Роденият в Болоня, успешен адвокат, останал най-известен с това, че пръв документирал метода, който днес е известен като китайско водно мъчение.
Легендата разказва, че де Марсилис измислил идеята, след като забелязал как непрекъснатото капене на вода върху камък в крайна сметка ерозира части от скалата. След това той приложил този метод върху хората.
Според "Енциклопедия на терапията в приютите" тази форма на водно изтезание е издържала проверката на времето, тъй като била използвана във френските и германските приюти в средата на XIX век. Някои лекари по онова време вярват, че лудостта имала физически причинители и че водните изтезания могат да излекуват пациентите от техните психични страдания.
Убедени, че натрупването на кръв в главата е причина за лудостта на хората, служителите в приютите използвали "капеща машина", за да облекчат вътрешните проблеми на хората.
Пациентите били връзвани и обикновено стоели със завързани очи, преди върху челата им да бъде пускана студена вода на редовни интервали, пускана от кофа над главата им. Това лечение се прилагало и при главоболие и безсъние - естествено без успех.
A victim of Chinese water torture at Sing Sing prison, circa 1860.
— niloc1406195 Colin President Elect 😜😜😂😂 (@niloc14061952) June 10, 2022
Chinese water torture or a "dripping machine" is a mentally painful process in which cold water is slowly dripped onto the scalp, forehead or face for a prolonged period of time. pic.twitter.com/mxEVbMstZT
Не е ясно кога започнал да се използва терминът "китайско водно изтезание", но към 1892 г. той навлиза в публичния речник и се споменава в кратък разказ в Overland Monthly, озаглавен "Компрометиращият".
В крайна сметка обаче този термин става известен благодарение на Хари Худини.
През 1911 г. известният илюзионист конструира в Англия резервоар, пълен с вода, който нарича "китайска клетка за мъчения с вода". С вързани крака той бил спуснат във водата с главата надолу.
След като зрителите го наблюдават през стъклената предна част на резервоара, завесите скриват чудодейното му бягство. Според The Public Domain Review той изпълнява трика за първи път пред публика на 21 септември 1912 г. в Берлин.
Други методи за водни изтезания в историята
След като Хари Худини извършва впечатляващия си подвиг, разказите за неговата смелост се разпространяват из цяла Европа и популяризират името на акта.
Междувременно действителните водни изтезания се разпространяват под формата на жестокости, извършени по време на военни престъпления през втората половина на XX век, а през XXI век са въведени като определен вид разпит.
Уотърбордингът съществува много преди затворниците в Гуантанамо да бъдат измъчвани след атентатите от 11 септември и последвалата война срещу тероризма.
Според The Nation американските войски, които потушили движението за независимост на Филипините, използвали този метод в началото на 1900 г., а по време на Виетнамската война го използвали както американските войски, така и Виетконг.
Уотърбордингът става печално известен, когато правителството на САЩ е разобличено, че е прилагало жестоката практика през 2000 г. в Гуантанамо, а подобни изтезания са разкрити в затвори като Абу Граиб.
Ако Женевската конвенция имаше някакво значение за тях, това действие щеше да бъде класифицирано като военно престъпление. В крайна сметка това не се случило.
Действат ли китайските водни изтезания?
В светлината на разкритията за американските изтезания и безкрайните дебати относно тяхната ефикасност, телевизионната програма MythBusters се заела да проведе разследване.
Водещият Адам Савидж стигнал до заключението, че китайският метод за мъчения с вода със сигурност бил ефективен и успявал да накара затворниците да признаят вината си, но смята, че по-скоро белезниците, използвани за задържане на жертвите, били причината за това затворниците да се пречупят, отколкото самата вода.
По-късно Савидж разкрива в своята уеб поредица Mind Field, че някой му е изпратил имейл след излъчването на епизода на MythBusters, за да обясни, че "случайното определяне на момента на падане е невероятно ефективно". Те твърдели, че всичко, което се случва редовно, може да бъде успокояващо и медитативно - но случайните капки можели да доведат хората до лудост.
"Установихме, че сме в състояние да предизвикаме психотичен срив в рамките на 20 часа" - спомня си Савидж.
Не е ясно дали китайските водни изтезания са измислени от древните азиатци, или просто са получили името си от опортюнистите в средновековна Европа.
В крайна сметка изглежда малко вероятно това да е било популярна форма на изтезание през последните няколко века - тъй като уотърбордингът ги наследява.
