Е лза Ласкер-Шюлер е немска поетеса от еврейски произход.
Шюлер е родена във Елберфелд , сегашната област Вупертал, Германия.
Майка ѝ Жанет Шюлер е една от главните героини в поезията ѝ, а баща ѝ Аарон Шулер – еврейски банкер, е основната фигура в Die Wupper.
Придобива славата си благодарение на бурния си живот и реалните истории, които описва в своите произведения.
Email from @NottsWomensHist today which mentioned the google doodle. It is a lovely one celebrating Else Lasker-Schüler. pic.twitter.com/cUHRi6wJLy
— Siân Louise (@SianLouise34) February 7, 2020
На днешната дата през 1937г. швейцарски вестник публикува известното стихотворение "Mein blaues Klavier“ (Моето синьо пиано).
Тази творба вдъхновява логото на Google, чрез клавишите на пианото изобразени на гърба на камилата, а останалата част от логото е символ на бурния ѝ живот, който е изпълнен с множество трудности и изпитания.
Else Lasker-Schüler gave the former Johannes Holzmann his nom de plume by phonetically reversing his first name; he was also the dedicatee of her book "The Nights of Tino of Baghdad" which I translated last year. #AYearofStrangeFlowershttps://t.co/jo1HGwP5cL pic.twitter.com/nnVVxVnXWs
— James J. Conway (@James_J_Conway) February 6, 2020
Смятана е за „майка” на литературния експресионизъм. А Карл Краус я нарича "най-яркото и най-непроницаемо лирическо явление на модерна Германия".
Няколкото ѝ неуспешни любовни връзки са един от мотивите ѝ да създаде част от най-проницателните си произведения.
Тя описва много точно тъгата, самотата и "душевната смърт" след една разрушена любов. Разказва за отминаващата страст, както и за пламъци на новата любов.
Всички тези истории от живота ѝ я превръщат в един от най-известните немски автори. До момента, когато Германия е разтърсена от нова политическа власт.
След като Хитлер поема управлението на страната, Елза е принудена да избяга.
Else Lasker-Schüler: H Google τιμά τη διάσημη Γερμανίδα ποιήτρια https://t.co/d9v6sYDXAn pic.twitter.com/pX7ReHtsgi
— taxispanos (@taxispanos) February 7, 2020
Заради еврейския си произход е отритната от литературните среди, а произведенията ѝ са иззети от книжарниците. Заради физическия тормоз от нацистите се премества в Цюрих, където отново се сблъсква с омразата и насилието.
Решава да избяга от Германия, за да успее да се предпази от предстоящите размирици.
Заминава за Палестина през 1934 г., а през 1937 г. се установява в Йерусалим, където живее до смъртта си.
След като войната започва, надеждите някога да се върне в родната Германия, са заличени. Гражданството ѝ е отнето, а животът ѝ се преобръща.
В Палестина, живее в крайна бедност, а местните ѝ се подиграват за екстравагантното облекло.
Remembering Else Lasker-Schüler, the influential German poet and author https://t.co/ls2Eh0On0Y
— Zaki Nusseibeh (@Zakinus) February 7, 2020
При установяването си в Йерусалим се свързва с еврейските писатели с надежда отново да публикува своите творби, но заради езика, на който пише ѝ е забранено да ги чете пред публика.
Творбите, които създавала в Йерусалим се публикували в малки тиражи, което погубвало потенциала ѝ.
След смъртта й поетът Манфред Штурман я наследява и се заема да разпространи творчеството ѝ в Германия, Швейцария и Австрия.
Елза умира през 1945 година в следствие на сърдечен удар и е погребана на Елеонския хълм.
Най-познатите творби на авторката са: "Староеврейски балади" (1913), "Куполът" (1920), "Тива" (1923), "Концерт" (1932) и - последната - "Моето синьо пиано" (1943).
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
