15 евро в един момент и над 260 евро няколко часа по-късно – толкова може да струва един мегаватчас електроенергия в рамките на едно и също денонощие на пазара „Ден напред“. Графиката на борсовата цена за един ден прилича по-скоро на кардиограма, отколкото на права линия, а средната цена за деня не описва нито един от двата крайни момента.
Доскоро тези колебания интересуваха предимно търговци и анализатори. Днес борсовата цена все по-често влиза и в разговорите на малкия и средния бизнес: от нея зависят както сметките по борсово обвързаните договори, така и размерът на новите компенсации. Затова си струва да видим какво всъщност движи числото.
Как се образува цената
Всеки ден на пазара се срещат офертите за покупка и продажба на електроенергия за следващото денонощие. Офертите за продажба условно могат да се представят като стъпала – от по-ниските към по-високите цени. Производството от слънце и вятър често влиза с ниска цена, защото няма разход за гориво, докато при централите на газ и въглища в сметката влизат и горивото, и въглеродните квоти. Колкото по-скъпи оферти са необходими, за да се покрие търсенето в конкретния 15-минутен интервал, толкова по-висока може да бъде пазарната цена.
Едно денонощие на борсата
Сутрин градовете се събуждат, търсенето расте и цената обикновено тръгва нагоре. Около обяд соларите в България и региона произвеждат най-много и изтласкват скъпите мощности – цената може да падне до няколко десетки евро, а в слънчеви почивни дни и под нулата. Привечер слънцето залязва точно когато хората се прибират и пускат печки, климатици и осветление. Търсенето нараства, налага се включването на по-скъпи мощности и цената често достига дневния си връх.
Това е типичната картина, но не и правило. Облачен ден, силен вятър, ремонт на голяма централа или по-скъп ток при съседите могат да я пренаредят. Данните на БНЕБ показват колко подвеждащи могат да бъдат етикетите: има дни, в които средната цена в т.нар. пиков блок (часовете 9–20) е наполовина по-ниска от тази в извънпиковия. „Пиков“ и „извънпиков“ са имена на часови блокове, а не синоними на „скъп“ и „евтин“.
Защо средната цена не е вашата цена
Две фирми с еднакво месечно потребление могат да платят различна цена за енергията. Да вземем печатница, която работи на една дневна смяна, и фитнес зала, най-натоварена след 18 ч. При договор, който следва борсата и използва реалното им потребление по интервали, печатницата може да усети предимството на обедните часове, а фитнесът – вечерния пик.
Тук обаче има две условия. Първото е договорът: при договор с фиксирана цена на активната електроенергия борсовите колебания през деня не променят договорената цена на киловатчас. Общата фактура обаче продължава да зависи от количеството потребена електроенергия и от останалите компоненти в нея. С други думи, при такъв договор печатницата и фитнесът биха платили еднакво за киловатчас, независимо дали го потребяват по обяд или вечер. Второто е измерването. Част от по-малките обекти се отчитат по стандартизиран товаров профил (СТП) – предварително зададен модел, по който общото потребление се разпределя във времето. Ако обектът ви е на СТП, преместването на работа към обед може изобщо да не се отрази във фактурата.
Как компенсациите се връзват с борсата
Новата програма за небитови клиенти обхваща енергията, потребена от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г., и стъпва на същия борсов показател – средната цена за базов товар на „Ден напред“ за целия период. Базовата стойност е 122,71 евро/MWh без ДДС. Ако средната се окаже по-висока, компенсацията може да стигне до 80% от разликата. Ако обаче тя е под базовата стойност от 122,71 евро/MWh, по основния механизъм не се предвижда компенсация.
Да приемем, че средната цена за периода е 160 евро/MWh. Разликата е 37,29 евро. При 80% компенсацията би била около 29,83 евро/MWh, а при 50% – около 18,65 евро/MWh. Процентът ще бъде определен от Министерския съвет едва след края на периода според средствата във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а основното плащане е еднократно, с индикативен бюджет до 140 млн. евро.
Има и още една особеност. Ако реалната среднопретеглена цена на конкретната фирма за периода е по-ниска от средната цена за базов товар на БНЕБ, компенсацията се изчислява спрямо нейната действителна среднопретеглена цена. Така размерът на подкрепата може да се различава между отделните потребители – и тук профилът на потребление отново има значение.
Изключение е предвидено за месеците, в които средната борсова цена надхвърли 180 евро/MWh. Тогава се прилага механизъм за текущо компенсиране чрез доставчика в размер на 80% от разликата над този праг.
За бизнеса проблемът е най-вече във времето. Текущите сметки трябва да бъдат платени сега, докато окончателният размер на основната компенсация ще стане известен едва след края на периода. Затова тя не решава въпроса с ликвидността през месеците с високи цени, не дава предварително сигурна крайна цена на електроенергията и не променя формулата, по която се смята цената по договора.
С какво да започнете
Не е нужно да предсказвате борсата. Достатъчно е да знаете как тя стига до вашата фактура. Преди следващото решение за договор си отговорете на три въпроса:
- Как се измерва обектът ми – по реално потребление или по СТП?
- По каква формула договорът превръща борсовата цена в моята цена и какви надбавки и такси има?
- Каква част от разхода искам да знам предварително и каква мога да оставя на пазара?
Отговорите рядко сочат само в една посока. Предприятие, което не може да мести работата си във времето, често търси фиксирана цена. Обект с гъвкави процеси може да спечели от борсово обвързан договор.
Най-сигурната отправна точка са последната фактура, историята на потреблението и условията по договора. Компенсацията е добре дошла, но разходите за ток трябва да се планират върху договорените условия, а не върху очакваната помощ.
