З а повечето от нас хълцането е доста досадно, но за щастие краткотрайно. В тежки случаи то може да продължи няколко дни, което звучи като много.
Но следващия път, когато се мъчите да преодолеете симфонията от неволни задъхвания, помислете за един мъж на име Чарлз Озбърн, който е страдал от това социално неудобство в продължение на зашеметяващите 68 години.
The Man Who Had Constant Hiccups For 68 Years Straighthttps://t.co/LRAwKDNniN pic.twitter.com/Kxg8wNRvrK
— IFLScience (@IFLScience) July 15, 2021
На 13 юни 1922 г., когато младият Озбърн работел във ферма в Небраска, той започнал да хълца по време на среща със свиня и не спрял до 1990 г.
Повече за това след малко. Но защо получаваме хълцане и може ли нещо да го спре?
Смята се, че хълцането започва по нервен път, наречен рефлексна дъга. Физическото преживяване включва неволно свиване на дихателните мускули и отворът между гласните струни - глотисът - рязко се затваря, което издава разпознаваемия звук "хълцане".
Нещата, които предизвикват контракциите, могат да причинят хълцане, като пиене на твърде много алкохол, прекалено много храна или поемане на въздух по време на дъвчене, някои лекарства или дори вълнение и смях.
Хълцането може да се случи самостоятелно или на групи със сравнително редовен ритъм, произвеждайки от 4 до 60 хълцания в минута. Не се знае много за причините за появата му, но дори в утробата на майката получаваме хълцане, което предполага, че това може да подготвя мускулите ни за дишане.
A man named Charles Osborne had the hiccups for 68 years. pic.twitter.com/UuXeznEEns
— SERIOUSLY STRANGE (@SeriousStrange) April 8, 2017
Медицинското наименование на явлението е сингълтус, от латинския термин singult, който приблизително означава да си поема дъх, докато хлипам, и това вероятно ви се струва много подходящо и уместно, когато сте в разгара на пристъп на сингълтус.
Някои често срещани средства за защита са пиене или гаргара със студена вода, дишане в хартиена торбичка, задържане на дъха и дори хипноза или акупунктура. Няма доказателства, че някое от тези средства е ефективно или безопасно. Да накарате някого да ви плаши или гъделичка може да ви разсее, но вероятно няма да спре хълцането.
Обикновените случаи на хълцане обикновено отшумяват без намеса, само с търпение, но по-продължителното хълцане трябва да се приема по-сериозно.
Хроничното хълцане - терминът за упорити (повече от 48 часа) или неудържими (повече от месец) пристъпи - може не само да бъде притеснително и да причини изтощение и загуба на тегло, но и да показва сериозна основна причина.
Това могат да бъдат нарушения на централната нервна система, диабет, операция, рефлукс, инсулт или рак, и др.
Важно е да се обърнете към лекар при хронично хълцане, тъй като подходящите изследвания могат да разкрият повече за причината. Малко проучване установи, че 80 % от пациентите с хронично хълцане имат аномалии на хранопровода или стомаха, а 2/3 от тези случаи са лечими.
Прегледът на предложените фармацевтични лечения на хроничното хълцане не откри достатъчно доказателства, за да подкрепи едно от тях пред друго, което предполага, че става въпрос за индивидуален случай. Най-полезно се оказва определянето и лечението на основната медицинска причина.
В един рядък случай триседмичното хълцане е било единственият симптом, който е накарал пациента да се яви в спешното отделение. Оказало се, че той е преживял сърдечен удар, както и друг пациент с четиридневно хълцане.
Един музикант в Англия веднъж имал хълцане в продължение на около три години; накрая лекарите установили, че то се дължи на мозъчен тумор, и операцията решила проблема.
Бедният Озбърн обаче нямал такъв късмет.
Charles Osborne had the hiccups non-stop for approximately 68 years, from 1922 to 1990. pic.twitter.com/vT6Ayb7RlC
— Facts - Weird & Interesting (@info_tale) July 20, 2020
Въпреки посещенията при многобройни лекари, не е намерен лек за хълцането му. Съобщава се, че един от лекарите се опитал да ги спре с въглероден оксид и кислород, но Озбърн не можел да диша безопасно. Съобщава се, че той е живял живота си с добро настроение и е научил техника на дишане, за да сведе до минимум звука "ик".
През февруари 1990 г. хълцането на Озбърн внезапно спира по неизвестна причина. Той умира през май 1991 г., след като трябва да е изкарал една прекрасна година без хълцане.
През живота си е имал около 430 милиона хълцания.
