Н а всеки четири години към григорианския календар се добавя допълнителен ден (има и други, по-добри календари), заради което февруари има 29 дни.
Разбира се, това не винаги е било така, тъй като календарите са се променили много през годините и в различните култури. Преди Юлий Цезар да въведе юлианския календар през 45 г. пр. н. е. и с него да имаме високосни дни на всеки четири години, римският календар имал само 354 дни. За да поддържа календара в съответствие с преминаването на Земята около Слънцето, този календар трябвало да въведе цял нов месец, който да се появява на всеки четири години.
„Легендарният цар на Рим Нума Помпилий, изчислил разликата между лунната и слънчевата година на единадесет дни, тъй като Луната завършвала своя юбилеен курс за триста петдесет и четири дни, а слънцето за триста и шестдесет и пет“, пише Плутарх в „Живота на Нума“ около началото на II-ри век от н.е.
Tomorrow we add a leap day, as 2024 is a leap year. I made a video to show why we do that and what happens when we don't
— Dr James O'Donoghue (@physicsJ) February 28, 2024
Have a nice extra day tomorrow! pic.twitter.com/uBtB9Vhxe1
„За да поправи това несъответствие Нума удвоява единадесетте дни и всяка друга година добавя междинен месец, който следва февруари и се състои от двадесет и два дни. Наречен е от римляните месец Мерцедин“. Това подобрение обаче с течение на времето се нуждаело от други изменения.
Юлианският календар бил огромно подобрение на необходимостта да се добавя допълнителен месец на всеки четири години, като се има предвид, че той променил нещата така, че да е нужно да се добавя само ден. Въпреки това не бил перфектен.
За да се опита да свърже календара със слънчевата година (времето, необходимо на Земята да се завърти около Слънцето), юлианският календар имал високосна година на всеки четири години, в която се добавял допълнителен ден. Проблемът бил, че тъй като действителната слънчева година е 365,24219 дни, Юлианският календар бързо (и под бързо имаме предвид невероятно бавно) печели ден на всеки 314 години.
Въпреки че това може да не звучи много, по времето, когато григорианският календар бил въведен през 1582 г., годината се е изместила с 13 дни. Привържениците на календара се опитали да компенсират това, но поради погрешно изчисление, пропуснали само 10 дни вместо 13. За да спре по-нататъшното отклонение, григорианският календар продължил с високосни години на всеки четири години, но сега ги пропуска, когато годината е делима на 100 и не се дели на 400.
Високосните дни и месеци съществуват, за да компенсират нашите календари, които не съвпадат напълно със слънчевата година. Както вероятно се досещате, основната последица от липсата на високосна година е, че дните започват да се изместват. Анимацията на астронома д-р Джеймс О'Донохю ясно показва как се случва това отклонение.
Това няма да има много последствия в реалния свят, въпреки че може да е проблем за всеки, чиято работа зависи от сезоните (като фермерите), а не произволно определяне на дати за проекти. Може също така, както било преди въвеждането на григорианския календар, да се има обърквания при религиозните празници. Григорианският календар бил въведен, след като Великден започнал да се отдалечава от пролетното равноденствие. Известно време без високосни години и ще забележите, че Коледа в Северното полукълбо ще се е преместила в средата на лятото.
криза, която тихо расте" />
