Н а 21 декември 1891 г. Джеймс Нейсмит, инструктор по физическо възпитание в училището за обучение на Международната християнска асоциация на младите мъже в Спрингфийлд, Масачузетс, представя играта баскетбол на своите ученици. Идеята му хрумнала, докато се опитвал да намери начин да забавлява децата през зимата.
Нейсмит заковал две кошници с праскови в двата края на салона, раздели класа си на две групи от по девет момчета всяка и им каза да хвърлят футболна топка в коша на противниковия отбор. Правилата се развиха оттам и сега баскетболът е сред най-популярните спортове в света.
Радий
На тази дата през 1898 г. учените Мария и Пиер Кюри откриват химичния елемент радий, изключително важен момент в историята на радиоактивността. Съпрузите изследват заедно радиоактивните вещества, по-точно урановата руда уранинит, която притежавала свойството да бъде по-радиоактивна от урана, съдържащ се в нея.
When awarded the 1903 Nobel Prize in Physics, Pierre Curie rejected the prize unless he could share it with his wife Marie. In his response, Pierre was adamant that awarding their research on radioactivity without recognising Marie's essential contribution would be unjust. pic.twitter.com/DLoQggJQOL
— The Nobel Prize (@NobelPrize) May 15, 2023
До 1898 г. двамата вече имат логично обяснение: уранинитът съдържа минимално количество радиоактивен елемент, който е много по-радиоактивен от урана; от 1898 до 1902 г. двамата учени
преработват 8 тона уранова руда и успяват да отделят само няколко грама от новия елемент радий [Ra]
– „лъч“, защото е много лъчист т.е. радиоактивен.
След трагичната смърт на съпруга ѝ през 1906 г. Мария поема неговата катедра в университета в Париж. През 1910 г. тя успява да отдели чист метален радий, а не само негови съединения, каквито резултати са били постигнати по-рано. Тя определя атомното тегло на радия и мястото му в таблицата на химичните елементи. По този начин завършва 12-годишен цикъл на изследвания, който доказва, че радият действително е нов химичен елемент.
„Снежанка и седемте джуджета“
A beautifully animated scene - and a great song - from Disney's 1937 masterpiece SNOW WHITE AND THE SEVEN DWARFS. I really admire the unflappable optimism of this and so many other songs written during the Great Depression. pic.twitter.com/2yaAfAVDpz
— Vincent Alexander (@NonsenseIsland) August 12, 2023
През 1937 г. на 21 декември е премиерата на класическият анимационен филм на Дисни „Снежанка и седемте джуджета“. Това е първият пълнометражен анимационен филм на Дисни. Филмът има комерсиален успех, а също печели и одобрението на критиците. Популярността му води до неговото многократно появяване на големите екрани, като през 90-те години на миналия век е издаден за домашно ползване.
Филмът е номиниран за най-добра музика на наградите Оскар през 1938 г., а на следващата година Уолт Дисни е удостоен с почетен Оскар за филма.
Тази награда е уникална, тъй като се състои от една нормална по големина статуетка плюс седем миниатюрни статуетки на Оскар.
През 1989 г. Библиотеката на Конгреса избира филма за съхранение в Националния филмов регистър на САЩ, обявявайки го за „културно, исторически и естетически значим“ и го избира за един от първите 25 филма, които да бъдат съхранявани в Националния филмов регистър.
Самюъл Джаксън
Happy birthday to Samuel L. Jackson! He’s played some amazing characters over the years. It’s hard to believe he’s 71. pic.twitter.com/FolH0yjlL5
— malachi (@MCUMarvels) December 21, 2019
На 21 декември 1948 г. е роден американският актьор Самюъл Джаксън. Завършва колежа „Морхаус“ в Атланта, Джорджия през 1972 г.
Играе във филма на Куентин Тарантино „Криминале“ (1994), като е номиниран за „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля, както и в „Джаки Браун“, пак на Тарантино. Има роля и в „Междузвездни войни“, където играе джедая Мейс Уинду. Получава „Сребърна мечка“ от фестивала в Берлин за ролята си в „Джаки Браун“ (1997).
Типичната роля за Джаксън докато започне да играе в екшъни е тази на антигерой или на наркоман, както е в „Дълга целувка за лека нощ“ (1996) и „Умирай трудно“ 3 (1995).
Атентатът над Локърби
На 21 декември 1988 г., сряда, дни преди Коледа, самолет на Pan Am се разбива в централната част на Локърби. Самолетът се е разделил на части във въздуха и тези части, горящи, са паднали на различни места около градчето. При катастрофата загиват всичките 259 души в самолета, но се разразява пожар и от него в Локърби загиват още 11 души. Така всички загинали стават общо 270. Това е една от най-тежките самолетни катастрофи в историята на Великобритания.
Around 7 p.m. on December 21, 1988, the quiet Scottish town of Lockerbie was shaken by a loud roar from above, initially mistaken for thunder.
— Fascinating (@fasc1nate) March 21, 2024
This noise quickly turned into a frightening precursor to disaster as Pan Am Flight 103 crashed into the town, destroying homes along… pic.twitter.com/9OwRcwQvT9
Самолетът Боинг 747, който се разбил в Локърби, бил наричан Морската девица
и бил на курс между Лондон (летище Хийтроу) и Ню Йорк. Локърби било едно от многото малки градчета, над които щял да мине самолетът по пътя си.
На следващата сутрин пристигат разузнавателни екипи, които откриват, че отломките от самолета не са разпръснати както обикновено около един център, а съществуват 5 – 6 различни находища. Това означава разкъсване на самолета. Голяма част от отломките не показват нищо, но по-късно са открити отломки от куфарче „Samsonite“ и до него части от дрехи и касетофон. Там е намерена и платка от таймера на бомбата, взривила самолета, което окончателно доказва подозренията на разследващия екип за експлозия.
Хисаши Оучи
After being exposed to 17 sieverts of radiation, Hisashi Ouchi was kept alive for 83 days. He experienced one of the most painful deaths ever recorded in human history. pic.twitter.com/7jaacDWCmt
— DAILY SCARY FACTS HERE (@thescaryfact) October 23, 2024
През 1999 г. на тази дата умира Хисаши Оучи – най-радиоактивният човек в историята. След като изсипва седем пъти по-голямо количество уран в неподходящ резервоар, докато стои над него, Оучи е ударен от гама лъчи. Последствията са незабавни. Оучи се бори да диша, повръща силно и припада. Лекарите са изумени от състоянието му, когато пристига в болницата.
Той има почти нула бели кръвни клетки в тялото си и кожата му започва да се топи от тялото му. Семейството му отказва да сложи край на агонията му, вместо това избира да го реанимира всеки път, когато се получава инфаркт. 83 дни след първоначалното му излагане на радиация, Оучи умира от сърдечен арест.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
