Б ританско дете е станало най-младият член на ексклузивното общество с висок IQ (коефициент на интелигентност) „Менса“, съобщава Iflscience.
Детето Джоузеф Харис-Биртил, родено на 23 ноември 2021 г., става член на организацията с нестопанска цел, когато е на 2 години и 182 дни, според рекордите на Гинес.
За да бъде прието, момчето е трябвало да докаже, че има коефициент на интелигентност най-малко 132, което представлява горните 2 процента от населението - нещо, което родителите му, и двамата работещи в университета „Сейнт Андрюс“, са смятали за постижимо предвид склонността му към учене.
„Скоро стана ясно, че той е изключително малко същество“, казва д-р Роуз Харис-Биртил, майката на Джоузеф, пред Рекордите на Гинес. „Той се преобърна за първи път на пет седмици, каза първата си дума на седем месеца, а на година и три четвърти прочете първата си книга на глас от корица до корица.“
„На две години и четвърт той вече четеше гласно в продължение на 10 минути, можеше да брои до 10 на пет езика и да брои напред и назад до над 100“, казва още тя.
Според майка му Джоузеф вече изучава морзовата азбука, знае гръцката азбука и „се е заинтересувал от периодичната система - интересите му са широки и разнообразни и той винаги иска да научи повече и обича предизвикателствата“.
Родителите на Джоузеф за първи път се обръщат към Менса за допълнителна подкрепа, когато става ясно, че той успява да напредва много по-бързо от средностатистическото дете.
"Потърсих в интернет за всякаква налична допълнителна подкрепа и видях, че Менса предлага ресурси и членство за деца с високи способности. Надяваме се, че това постижение може да му даде чувство на гордост, когато порасне - това е много необичайно отличие и заслугата е изцяло негова!", споделя майка му.
"By two-and-a-quarter years old he was reading out loud fluently for 10 minutes at a time, could count to 10 in five languages and could count forwards and backwards to well over 100." https://t.co/95abvN9CiD
— IFLScience (@IFLScience) May 29, 2025
IQ и мътна история
"Менса" е най-голямата и най-старата организация за хора с най-висок коефициент на интелигентност сред населението (горните 2 процента). Тя е основана за първи път през 1946 г. и понастоящем предлага членство на около 140 000 души по целия свят. Според нейния уебсайт името на организацията произлиза от латинската дума за "маса", представляваща "идеала всички членове на обществото да седят като равни около една маса". Според тях това е така "независимо от расовите, религиозните, политическите и социално-икономическите различия".
Въпреки че днес това е похвален идеал, по-широката история на коефициента на интелигентност като значим показател за цялостната интелигентност на човека е малко по-проблемна. Днес сме склонни да приемаме за даденост, че IQ е равнозначно на вродена способност и ниво на интелект, но първоначалната цел е била да се идентифицират децата в училище, които може да са имали нужда от допълнителна помощ в обучението си.
С тези тестове се оценяват резултатите от три основни умения - работна памет, визуално-пространствено мислене и вербално мислене. По онова време един от водещите му създатели, Алфред Бине, изрично предупреждава, че този подход е инструмент за определяне на уменията в определен момент от развитието на даден човек и не трябва да се тълкува като вроден или фиксиран показател за неговата интелигентност. Това предупреждение обаче беше пренебрегнато, когато тестът за интелигентност беше подхванат от водещи евгеницисти, особено в САЩ, които видяха в него удобен начин за разделяне на хората на категории въз основа на съвременните предразсъдъци.
Ранните версии на теста се превърнаха в доказателство за предполагаемите йерархии в обществото, основани на расови и демографски възгледи, които смесваха интелигентността с генетиката, определяйки ги като вродени и неизменни. Разбира се, подобно мислене се превърна в мощна логика за оправдаване на различни нагласи към различни расови групи, особено чернокожите, и обществени класи. По-специално, то предостави уж обективни основания за аргументиране на неща като ограничения на имиграцията (актуално, нали?), принудителна стерилизация на онези, за които се смята, че имат „нисък“ коефициент на интелигентност, и за поддържане на расови йерархии.
Днес коефициентът на интелигентност до голяма степен се е отърсил от по-съмнителните си исторически връзки (макар че в определени среди все още се използва в комбинация с предразсъдъчни идеологии), но това не означава, че всички са съгласни с него. Всъщност има много изследователи, които поставят под съмнение способността му да представя смислено интелигентността на даден човек, тъй като той обхваща само част от това, което се счита за „интелигентност“.
Това се дължи най-вече на факта, че идеята за това какво представлява „интелигентността“ все още е спорна - дали цялата интелектуална способност на човека се свежда до неговите логически разсъждения, памет и словесни или математически умения, или има нещо повече? Какво да кажем за емоционалната интелигентност, творческото мислене, социалните и практическите умения или културните и контекстуалните познания?
Самият отговор на този въпрос може да бъде културен, тъй като това, което се смята за важно и ценено, ще варира в зависимост от това къде се намирате по света.
В същото време акцентът върху резултатите от IQ подчертава и проблемите, свързани с достъпа до образование. Лицата с по-нисък икономически статус по-рядко могат да се възползват от образователните ресурси, които са на разположение на хората с по-богат и по-образован произход. Съществува и проблемът, че определянето на някой като човек с нисък коефициент на интелигентност всъщност може да попречи на неговото развитие, тъй като родителите и учителите често го разглеждат като резултат, който ще определи бъдещето му.
Както при много други неща, резултатите от IQ дават представа за способностите на даден човек, но е важно да се помни, че те са инструмент, който не може да обхване детайлите от живота или потенциала на даден човек. Те могат да бъдат полезни за идентифициране на деца, които може да се нуждаят от допълнителна помощ, но не трябва да се прилагат като показатели за постоянни способности или застой.
