П арижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж между държавите от антихитлеристката коалиция и европейските съюзнички на Третия райх България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия, уреждат статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации. От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов – подпредседатели на Министерския съвет.
Териториални клаузи
- границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т.е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от Оста, и съгласно придобивките от Крайовската спогодба от 1940 година, довели до присъединяването на Южна Добруджа;
- искането на България за връщане на Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
Военни клаузи
Българската войска е сведена до 65 хил. души, задължителната военна служба за населението е запазена. България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция. Военноморският флот е ограничен до 3500 души и тонаж от 7250 тона, като е забранено производството и притежаването на контактни мини и торпеда, торпедни катери, подводници и щурмови кораби.
Военните клаузи на Парижкия договор никога не са прилагани на практика, тъй като България попада под контрола на Съветския съюз, който в условията на Студената война открито се конфронтира с доскорошните си съюзници и въоръжава страната според собствените си стратегически цели.
Финансови клаузи
Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. долара на Гърция и 25 млн. долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 г., завишени само с 10-15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 млн. долара.
В допълнение към това репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Малко по-късно Югославия опрощава репарациите на България като жест на добра воля в контекста на преговорите за създаване на федерация между двете страни.
Умира Александър Пушкин
🕯️ Today we honour the memory of Alexander #Pushkin, revolutionary Russian writer, who passed away #OTD in 1837 from a wound sustained in a duel 2 days prior.
— Russia 🇷🇺 (@Russia) February 10, 2024
His timeless words continue to inspire & enchant generations, ensuring his legacy lives on forever. Rest In Poetry… pic.twitter.com/fgNSSDelli
Александър Пушкин в руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист от периода на Романтизма, смятан от мнозина за най-значимия руски поет и основоположник на съвременната руска литература.
През 1837 г., затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Дантес.
По време на дуела и двамата са ранени, но Пушкин смъртоносно.
Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя опонент и накрая Дантес изгубва търпение и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крака, както е било планирано, той го уцелва в корема, което за жалост се оказва фатална грешка.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.
Сватбата на кралица Виктория
Queen Victoria of England started the white wedding dress trend when she wore a white lace dress at her wedding on February 10, 1840. Before then, brides simply wore their best dress.#MythAndFact pic.twitter.com/bwbeqj2xf3
— THE G•O•A•T (@OfficialUdiBoy) May 3, 2021
Кралица Виктория е кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия от 20 юни 1837 г. до своята смърт. Освен кралица на Обединеното кралство, тя е първият монарх, използвал титлата императрица на Индия от 1 май 1876 г. Управлението ѝ продължава 63 години и седем месеца. През 1896 г. тя става най-дълго управлявалата жена-монарх в света до октомври 2016 г., когато кралица Елизабет II я надминава.
Виктория се омъжва за свой първи братовчед, принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, през 1840 г.
Бракът е сключен на 10 февруари в параклиса на двореца „Сейнт Джеймс“
Алберт обикновено е наричан принц-консорт, въпреки че официално получава титлата едва през 1857 г. Той става важен политически съветник и компаньон на кралицата.
Кралицата мрази бременността и се отвращава от кърменето, а новородените според нея са грозни.Въпреки това от щастливия брак на Виктория и принц Алберт се раждат цели девет деца.
Още събития на 10 февруари:
- 1890 г. – роден е писателят Борис Пастернак („Доктор Живаго“)
- 1934 г. – родена е актрисата Татяна Лолова
- 1923 г. – умира Вилхелм Рьонтген, немски физик, открил рентгеновите лъчи
- 2014 г. – умира американската актриса Шърли Темпъл
*Православната църква почита св. мъченица Валентина и свети Харалампий Магнезийски (Чуминден) – покровител на пчеларите и меда. Имен ден празнуват Валентина, Валентин, Валя, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо, Пейчо, Пейка
