И любовта му към вертикалния властови модел
Аз, като антрополог, не мога да се сърдя на българската простотия, а само да я изследвам, както съм се заклел в своя научен подход.
***
Работя с „материали на клиента“, както гласи не особено сполучливата шега от соца.
***
Но съм съгласен с всички от Епиктет до Стивънсън - човешката раса е такава, каквато е, с всичките ѝ недостатъци, и да ги накараш да прогледнат, е почти непосилна задача само за един-единствен мислител.
***
Тогава да приемем, че въпреки мойто IQ от 168, аз съм доста тъп, щот цял живот правя едно и също, което се мъчи да помага на хората в двуцифрените IQ-данни да прогледнат за тва-онова. И очаквам различен резултат, който все не идва.
***
И е трудно, нали разбирате, когато средностатистическият българин се държи така, сякаш съзнателно иска да бъде заблуден. Той охотно се поддава на лъжи, полуистини и чисти измами. Ерго, политическите ни предприемачи (сами по себе си не особено интелигентни, но кво от тва) могат да дойдат и да си разиграват популисткото родео на воля.
***
Властта по дефиниция е на лъжци. Но, дет вика Тони Сопрано, отчасти заобиколил системата в Джързи, what are you gonna do? Тва, е нищо не може да се направи.
***
Това мафиотско “what are you gonna do” всъщност обобщава донякъде и нашия „сопранов“ преход – ти може и да не си роден главорез (политически в случая), ама what are gonna do, това са „правилата“. Представете си впрочем наш талантлив сериал за политиците от прехода, макар че никога няма да имаме гений като Дейвид Чейс. Т.е. представете си някой, след като е откраднал милиони, се събужда и сто пъти отваря хладилника, за да пийне портокалов сок, докато жена му върти домакинството, а той от време на време е принуден да whack-ва (буквално или не) дори някои от най-близките си.
***
Между другото, се сетих и за нашия отколешен приятел Ницше, който напомня, че глупостта намира своята сила в тълпите, т.е. в груповата идентичност. И че, съответно, глупостта е относителна рядкост при взети отделни хора, щот тя обикновено е правило в групите, партиите, нациите и епохите.
***
Понеже споменах Фром предния път: той е от еврейски произход, но си е и чист немец от Франкфурт. И е чудесен: тъкмо той, беглецът от наци-тата, изказва тезата, че използването на психически механизми за бягство на индивида е в основата на психологическите конфликти. И че тъкмо тези конфликти спомагат за възхода на авторитаризма и други болни идеологии.
***
В известен смисъл може да се твърди, че това фромово чувство на отчуждение води до нарастване на глупостта.
***
Днешният среден българин (ако има подобно нещо) се чувства добре единствено сред тези, които страдат от една и съща деформация - затваряне в колективистичната култура, във вътрешната група на познатото, отхвърляйки инстинктивно каквото и да било модернистично влияние.
***
Но това е сериозен проблем на мисловната „българщина“, ако позволите. И е свързано с прословутото властово разстояние. Още от Захарий помним как няма и капчица вяра, че можем да изискваме нещо от властта, защото тя ни е стоварена от съдбата и това е.
***
Ние сме в следната хипотеза, поправете ме, ако греша: при голямо властово разстояние (като у нас, между власт и електорат, властта е далеч нагоре и се възприема като базисен факт, който предхожда – и всъщност някак деидеологизира – избора между добро и зло), имаме ли изобщо шанс за нещо друго?
***
Ето ви още нещо, може да послужи и за нов национален идеал: скандинавска хоризонтална власт, при която общините са независими. Централната власт в Осло не знае и не й е работа да знае кво става по фиордите, в Трьомсо или в Берген. Постижимо ли е нещо подобно на Балканите?
***
Да, ще кажете: ма ква Норвегия, тва е втората най-богата държава на света, трета или четвърта там по износ на петрол.
***
А аз ще кажа, че законността тук, и изобщо у нас, не работи.
***
Мощта и връзките тържествуват над справедливостта.
***
Т.е. съществува негласен ред на неравенство. Такава уредба на света означава, че мечтата за собствен малък бизнес някой ден принудително се изражда до мечта за „социал“. Това е общоевропейски проблем - немски, френски и особено английски, най-вече след Брексит. Защото – най-вече – важното е да не те ЗАНИМАВАТ?
***
Щот вие – ние - не понечихме, не предвидихме нищо. Е, колко па да сме умни?!
***
И хайверените „социалисти“ не са прави – новата национална цел не е демографията, а welfare state.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
