П ланът за възстановяване и устойчивост по никакъв начин не е обвързан с фигурата на главния прокурор и функциите на прокуратурата, заяви заместник-главният прокурор Красимира Филипова по време на пресконференция, на която беше представена позицията на ръководството на прокуратурата по темата. На събитието присъстваха всички заместници на главния прокурор.
"Свидетели сме на изказвания на политици, които освен, че не отговарят на обективната действителност имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската държава са в пряка зависимост с личността на главния прокурор. Целта на тези изказвания е манипулиране на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяване на прокуратурата", посочи Филипова.
По думите й се правят опити за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и главния прокурор.
В позицията се посочва също, че въвеждането в плана на мерки, свързани със съдебна реформа, е по изричното настояване на служебното правителство, а не на Европейската комисия, като се акцентира, че механизмът е за осигуряване финансова подкрепа за страните от Европейския съюз, за смекчаване на социалните и икономическите последствия от кризата, свързана с COVID-19.
"Не европейските ни партньори изискват, а служебното ни правителство е предложило реформи в прокуратурата и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността", заявяват от прокуратурата.
От прокуратурата добавят, че европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки и да се намесват във вътрешнодържавните процеси. "Абсолютно несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата, в частност за отчетността на главния прокурор. Подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическото възстановяване на България", заяви Красимира Филипова.
В позицията се отбелязва още, че не е ясно по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са обвързани точно с отчетността на главния прокурор в Плана за възстановяване. Според държавното обвинение някои от тези мерки вече са налични в законодателството ни, а реализирането на друга част е обусловено от промени в Конституцията.
Позицията на Прокуратурата на Република България ще бъде изпратена на Европейската комисия, Европейския парламент, посолствата на държавите - членки на Европейския съюз, посолствата на САЩ и на Обединено кралство Великобритания.
Ето и цялата позиция:
„Ръководството на Прокуратурата на Република България категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и фигурата на главния прокурор. Ежедневно сме свидетели на изказвания на политици, които освен, че не отговарят на обективната действителност, имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската държава е в пряка зависимост от личността на главния прокурор. В резултат на този подход, вместо да се търсят, обсъждат и намират решения на реалните проблеми, фокусът на обществото се измества и концентрира върху главния прокурор.
Истината е, че Планът за възстановяване и устойчивост по никакъв начин не е обвързан с горното и целта на тези изказвания е манипулиране на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяване на прокуратурата.
Всъщност фактите са следните:
Въвеждането в Плана на мерки, свързани със съдебна реформа, е по изричното настояване на служебното правителство, а не на Европейската комисия.
Твърди се, че България ще загуби милиарди евро заради липсата на средства за отчетност и отговорност на главния прокурор, както и, че европейските институции, за да одобрят Националния план за възстановяване и устойчивост, изискват предвиждане на мерки в тази насока. Задължени сме да обясним на българското общество, че Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният стълб на Плана за възстановяване на Европа, който осигурява финансова подкрепа за страните от ЕС за смекчаване на социалните и икономическите последствия на кризата, свързана с COVID-19. Средствата, които се отпускат са на базата на националните планове на държавите – членки за реформи и публични инвестиции, които трябва да отговарят на приоритетите на ЕС, да подкрепят зеления преход, да отразяват специфичните за страната предизвикателства и да укрепват цифровата трансформация. Макар плановете да подлежат на оценка и приемане от Европейската комисия и Съвета на ЕС, европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки и да се вмесват във вътрешно – държавни процеси. В този смисъл, абсолютно несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата и в частност, за отчетността на главния прокурор. Очевидно е, че подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо възстановяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставяни като условие от ЕК. Предвид това е ясно, че твърденията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат единствено и само политически интереси и да генерират негативно отношение към прокуратурата и главния прокурор. Факт е, че коментарите при последното връщане на Плана от 15 октомври 2021г. и допълненията към него от 17-19 ноември 2021г., които са 207 и са в обем от 43 страници, са основно насочени към предложенията, изискващи финансиране, и тези, свързани със здравната реформа. Не европейските ни партньори изискват, а служебното ни правителство е предложило реформи в прокуратурата и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността.
Показателни са разликите в различните версии на Плана за възстановяване и развитие на България в хронологичен аспект. Първоначалният вариант на плана е още от есента на 2020г., а вторият е изпратен на ЕК в началото на месец февруари 2021г. Коментарите на Европейската комисия по втория вариант са относно формулирането на предвидените в плана реформи, както и за хоризонталните елементи на планираните инвестиции и проекти, свързани с дигитализацията в публичната администрация, единната информационна система за електронно правосъдие, управлението на публичните предприятия, изменения в правната рамка в областта на прането на пари и с необходимостта от включване на мерки, в изпълнение на препоръките по линия на Механизма на ЕС за върховенството на правото. При вземането предвид на направените коментари едни проекти са заменени с други и са включени нови предложения за реформи, включително за реформи в съдебната система. Първоначално предложенията касаят принципни положения, но впоследствие от служебното правителство са добавени акценти за прокуратурата и за отчетността и отговорността на главния прокурор, които са несъответни и по никакъв начин не се свързват с идеята за финансиране на дейности, подкрепящи икономическата стабилност. Въпреки възраженията на прокуратурата и изразяваните междинни становища, акцентите не са променени, а са придобили вид на неадекватен за конкретната тема придатък.
В последният вариант на проекта за план от 15 октомври 2021г. в Раздел 2.Г.1 Бизнес среда, Реформа 2: Противодействие на корупцията, т.6.2. е озаглавена „Повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници“ /стр.192-193/. Не е ясно по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са обвързани точно с отчетността на главния прокурор. Анализът на конкретните мерки показва, че част от тях вече са налични в българското законодателство, а реализирането на друга част е обусловено от промени в Конституцията. Логичен е изводът, че включването им е резултат или от непознаването на актуалната нормативна уредба и практиката на Конституционния съд, или са преднамерено формулирани така, че да предпоставят невъзможност за изпълнението им в обозримо бъдеще. По този начин липсата на европейски средства по Механизма за възстановяване и развитие, тяхното забавяне или намаляване, ще бъдат обяснявани с недостатъчната отчетност на главния прокурор и ще превърнат прокуратурата и главния прокурор в център на общественото недоволство и средство за натиск върху съответните представители на изпълнителната и законодателната власт.
Така например в мярка 2.1. към т.6 /вж. стр.192 от Плана/ е предвидено въвеждане на задължение за главния прокурор да отговори на поставените по доклада за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика въпроси, постъпили в хода на общественото обсъждане на доклада. В алинея 4, изр.3 на член 138а от ЗСВ /ДВ, бр.62 от 2016г./ е предвидено, че при обсъждането на докладите на главния прокурор народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря. Следователно и към настоящия момент главният прокурор е задължен да отговаря на въпросите, като пределът на тези въпроси е ясно установен с Решение №6 от 06.06.2017г. на Конституционния съд по к.д.№15/2016г. Всъщност границите на взаимодействието между законодателната власт и прокуратурата са очертани от Конституционния съд още с Решение №9 от 4 октомври 2011г. по к.д. №7/2011г. Сходно е фактическото положение и при предвиденото въвеждане на ефективна годишна отчетност на разследванията и осъдителните дела за корупция, което съществува и сега в ПРБ, а при необходимост от подобряването му, то би могло да се постигне бързо във вътрешно – организационен план, без каквито и да било специални мерки. В този смисъл подобни мерки, неизискващи никакво финансиране и нямащи никаква връзка с икономическата стабилност на страната, остават необясними.
Мерките под надслова „Въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници чрез създаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа независимост на разследването срещу тях“ /вж. стр.193 от Плана/, с изключение на тази по т.3.1., възможна и по сега действащия НПК, са несъвместими с Конституцията и могат да се реализират само след съответни промени. Нещо повече – някои от тях вече са били предмет на измененията в НПК и ЗСВ от началото на 2021г., обявени за противоконституционни. В този смисъл е препоръчително подробното запознаване и съобразяване с Решение №7 от 11 май 2021г. на Конституционния съд по конституционно дело №4/20201г., с Решение №11 от 23 юли 2020г. по конституционно дело №15/2019г. и с Мнение №968/09.12.2019г. на Европейската комисия за демокрация чрез право, съдържащо становище по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт относно наказателно разследване срещу висши магистрати от 2019г.
Без да се впускаме в подробности в проблемите, свързани с решението по делото „Колеви“ на ЕСПЧ, обект на внимание през последните десет години, държим да отбележим, че изпълнението на това решение е ангажимент на българската държава, а не на правоприлагащите органи. Прокуратурата на Република България не е и не може да бъде отговорна за действието или бездействието на законодателния орган или на органите на изпълнителната власт. Прехвърлянето на подобна отговорност е недопустимо и всякакви внушения в тази насока засягат основните принципи на правовата държава. Прокуратурата изпълнява и ще продължи да изпълнява закона такъв, какъвто е, защото това е нейно задължение, и няма да позволи да бъде използвана като оправдание за несполуките на законодателната и изпълнителната власт.
Напомняме, че само в условията на взаимодействие между трите вида власти е възможно постигането на върховенството на правото и реализирането на приоритетите на българската държава.
Настоящата позиция на Прокуратурата на Република България ще бъде изпратена на Европейската комисия, на Европейския парламент, на посолствата на държавите - членки на Европейския съюз, на посолствата на САЩ и на Обединено кралство Великобритания".
Бившият вицепремиер Атанас Пеканов обвини Прокуратурата в лъжа и манипулация по повод обявената днес позиция. Той посочи, че средствата по Плана за възстановяване и устойчивост се прехвърлят срещу реформи в дадени сектори и политики.
„Твърденията на ръководството на Прокуратурата на Република България от днешния им брифинг са пример за тъжното неразбиране на процесите, свързани с европейските институции и Плана за възстановяване и устойчивост, както и опит за манипулиране на общественото мнение чрез целенасочено смесване на полуистини и неверни твърдения”, заяви Пеканов във Фейсбук.
Правосъдният министър: Сигналът срещу Иван Гешев е потвърден, има документи с подписи
Иван Гешев посрещна с цветя Надежда Йорданова, тя очаква да обсъдят условията за неговата оставка
Кирил Петков: Надявам се Иван Гешев да се оттегли сам
