Проблемът на българина е, че в настоящето му липсват фигури, с които да се идентифицира, и на тази основа да се стреми към своето личностно израстване, коментира пред БТА доц. Валери Личев, завеждащ секция "Антропологически изследвания" в Института за философски изследвания към БАН.
"Самооценката ни винаги е зависима от връзката с другите. Когато се самооценяваме на индивидуално равнище, ние правим това благодарение на стандарти и еталони, които заимстваме от културата, в която живеем, т.е. в тях е представено обществото.
Колкото по-ограничени са възможностите ни за свързване с другите,
толкова повече намаляват шансовете ни за индивидуално утвърждаване
като личности, притежаващи уникални черти. Този проблем в основата си е политически", смята той.
"Има два начина за личността да се самооцени. Единият е свързан с постиженията й, като се поставят нови, по-високи цели след всеки постигнат резултат.
Другият е свързан със сравняването с другите. Той е белег за несамостоятелност, защото
винаги може да бъде открит някой по-слаб, с когото да бъде извършено сравнението
Ако на политическо равнище постоянно се процедира по втория начин, шансовете да се утвърдят други модели за самооценка в гражданското общество силно намаляват", е мнението на учения.
Най-голямо значение за формирането ни като личности оказва културата и ако става дума за дефицити, в обществото ни те са най-вече културни, подчертава той.
По повод на прословутото българско търпение, антропологът коментира, че потисканите емоции избиват под различна форма.
"Неслучайно психоаналитиците сравняват психичния апарат с котел или с тенджера под налягане.
Разтоварването на натрупаното психично напрежение може да стане под различни форми и с различни средства - някои цивилизовани, други не", казва доцентът.
Според него недоволството от неработещите институции може да се превърне в нож с две остриета - ще бъде насочено към малцинството и към властта.
Национализмът като източник на ценности в този случай ще започне да запълва институционалните дефицити, смята доц. Валери Личев.
Запитан дали
прословутото черногледство на българина е самозащитен механизъм,
той е категоричен: "Да".
"По принцип трябва да се адаптираме и към ситуациите, които не можем да променим. В ситуации на безсилие променяме очакванията си.
За илюстрация ще дам следния пример. Ако живея на ветровито място, съществува твърде голяма вероятност бурите да разрушат покрива на къщата ми. За ремонта ще ми трябва помощта на някой друг.
При положение че не мога да намеря такъв, аз ще живея с нагласата, че след поредната буря, ще трябва да редя легени под местата, от които водата се излива. Няма да се адаптирам конструктивно към външната среда, а ще променя очакванията си.
На езика на личностната психология това се нарича "заучена безпомощност", посочва доцентът.
Поколението, което расте днес, е белязано от сериозен проблем, свързан с утвърждаването на модерното общество, а именно от
обезценяването на авторитетите
Всяко поколение търси себе си в началото чрез отхвърлянето на ценностите на родителите си, отбелязва доц. Личев.
Отрицанието обаче не е средство за утвърждаване, смята специалистът, според когото икономическата криза допълнително налива масло в огъня, разделящ подрастващите от техните родители.
Би трябвало да се погледне сериозно на младежкото недоволство, смята доцент Личев.
По думите му проблемът е, че от една страна младите трябва да отхвърлят авторитетите, за да се утвърдят като личности, а от друга трябва да намерят Закона, защото иначе целият социален ред ще се изроди в безпорядък.
"Без усвояването на определени норми на поведение
самата личност се чувства заплашена от разпад
Без публична дискусия не би било възможно изграждането на демонстрирането на превъзходството над някой друг, но и чрез подаването на ръка на различния, чрез предоставянето на шансове на последния също да избира и да се самоизгражда", коментира антропологът.
Само чрез публична дискусия може да бъде реализиран проектът за гражданска нация, чиито членове са равноправни, независимо от расата и произхода им, казва експертът.
