Това е жест на държавата към определения за приоритет туристически бранш. Петролните компании без съмнение се радват на добри приходи. Търговията и услугите, свързани с развлеченията и свободното време, също би трябвало да са сред печелившите.
В останалите сектори на икономиката обаче дългите почивни дни създават най-вече неудобства. Скъсяването на работната седмица и след това струпването на много работа накуп нарушават производствения ритъм във фирмите. Затруднен е контактът на чуждите компании с българските им контрагенти.
За производствата, които са с непрекъснат режим на работа, предприемачите трябва да плащат по-високи надници за труд в празничните дни. Неработещите банки и административни услуги също затрудняват както бизнеса, така и обикновените хора. А в условията на криза всички тези неудобства и допълнителни разходи вредят на бизнеса.
Свободни работни места все още се намират, но за високоспециализирани кадри, докато хората, които търсят работа, искат реализация в сектори с по-ниска квалификация, отбелязва в. "Сега".
Пълното разминаване между търсене и предлагане на работна сила е установено при онлайн наблюдение на обявените в интернет свободни позиции в страната и в частност в София от търсачките за работа. За затрудненията на бизнеса да намерят подходящи служители дори в кризата говорят отдавна и работодателските организации, и експертите в Агенцията по труда.
Софиянци търсят работа най-много в строителството (14,67%), производството (14,16%) и администрацията (12,39%), показва проучването. В столицата има над два пъти повече свободните позиции за работа, отколкото в трите най-големи области - Пловдив, Варна и Бургас взети заедно.
"Сивата икономика ще избухне в лицето ни", предупреждава в интервю за "Труд" Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията. Той посочва, че има около 6-7 хиляди фирми, които правят големия бизнес, имат печалба и реално плащат данъци.
Всичко останало - до 270 хиляди фирми, са форми на самонаетост. Те съществуват с цел да осигурят препитанието на едно семейство. Ако те трябва да спазват всички регулации за големите фирми, не би трябвало да съществуват и да излязат от пазара на труда. Това е големият проблем при политиките срещу скритата икономика.
Бензинът А-95 и дизелът изравниха цените си на дребно и удариха 2,47 лв. за литър, пише "Труд". Увеличението при бензина е с 14,35% в сравнение с януари 2011 г., при дизела е с 10,31%. На два пъти миналата седмица "Лукойл България" повиши цените на едро на горивата заради конюнктурата на световните пазари.
От криза в криза е заглавието на коментар в "Новинар". Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков е видимо притеснен, че на хоризонта се задава нова петролна криза. Причината е, че от 1 май Русия забрани износа на петрол и нефтопродукти, като целта е по този начин да се гарантира потреблението на вътрешния пазар.
Трайков поиска от „Лукойл Нефтохим Бургас" да предостави данни за съхранените количества суров петрол и нефтопродукти. Всичко това се случва в много неприятен момент за управляващите, когато страната се тресе от протести срещу високите цени на горивата. Не е изключено положението в Русия да доведе до още по-високи цени на горивата у нас, а оттам и на тока, парното, храните и всички стоки и услуги.
В остро критичен коментар в. "Сега" пише: "Всяко действие на премиера е мотивирано от стремежа за рейтинг. Вместо министрите му да коват законопроекти, решения, постановления, правителствените заседания се превърнаха в напрегнат преглед на печата кой какво казал, къде и защо в крайна сметка се петни образът на ГЕРБ.
Бойко Борисов очевидно наследи традицията да си въобразява, че всичките му проблеми идват от "лошата комуникация" с обществото, и понеже е едноличен господар на държавата, няма задръжки в разрешаването на въпроса по свое усмотрение."
"Не можахме да се разберем за президент. Нека решат хората", е озаглавено интервю в "24 часа" с лидера на ДСБ Иван Костов. Според него хората трябва да бъдат предизвикани да решат кой да ги представлява.
"Това е най-хубавото предизвикателство, защото те поемат отговорността. От друга страна винаги има елемент на неразбирателство, щом не се е стигнало до излъчване на единна кандидатура. Когото и да бяха излъчили, при положение, че СДС-София отказа да постигне съгласие на база договореност едната партия номинира президента, другата - кмета на София, нямаше как да се прави нов компромис с неизвестен край", казва Костов.
Владимир Кисьов, председател на групата на СДС в СОС, номиниран от СДС за кандидат-кмет на столицата, заявява в интервю за "Класа": Залагам на прозрачното управление и съпричастието на столичани. Всеки гражданин иска повече ред, сигурност и правила - такива, каквито има в семейството си.
Въпросът е как да направим така, че повече граждани на София да виждат в управлението на града отражение на правилата и реда в собствените им семейства. За мен това е едно от предизвикателствата в управлението на града. То включва, разбира се, и равнопоставеност пред правилата на всички, както и силен обществен контрол за спазването им.
Кисьов коментира предварителните избори за кандидат-президент така: "Когато нещо не може да се реши с демократични инструменти, са нужни още демократични инструменти в случая това са предварителните избори, открити за всички граждани. Това е още едно доказателство, че не се страхуваме такова важно решение да бъде взето с гласовете на всички."
Как да построим нова социална политика, коментира в "Труд" Иван Нейков, бивш министър на труда и социалната политика. Според него в центъра на новата социална политика трябва да поставим все по-острия проблем за конкурентноспособността на българския работник.
Необходими са национални дългосрочни програми за масова квалификация. Необходима е нова политика по доходите, която ще създаде гаранциите, търсени от иновативните и разумни мениджъри за привличане на висококвалифицирана работна ръка. Основен принцип на дясната социална политика е закрилата, стабилността и просперитетът на семейството.
"БЛС да не премълчава за лекарските грешки", призовава от страниците на "Монитор" д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. По думите му за тези грешки се мълчи, сякаш те не съществуват.
Трябва някоя от тях да достигне до медиите, за да се заговори за нея и Българският лекарски съюз също да вземе отношение. Голям проблем е и това, че в нашата страна липсва самоконтролът сред лекарското съсловие. В повечето европейски държави медиците се страхуват много повече от етичните комисии към съответните гилдии, отколкото от съда.
Годишните такси в повечето държавни университети ще се повишат от 5 до 20%, показа проверка на "Сега". Ръководствата на учебните заведения са подали заявки за промяна на сумите за обучение в просветното министерство, но официално те трябва да бъдат одобрени от правителството. Увеличението се иска въпреки уверенията, че в кризисен период цената на висшето образование няма да расте.
Последвайте ни
