Йън Райт: Основният проблем на медиите е мързелът

Йън Райт заема поста председател на фондация "Гардиън" (theguardianfoundation.org) през 1996 г. Става журналист във вестник "Гардиън" през 1964. Бил е военен кореспондент по време на войната между САЩ и Виетнам. През 60-те години на миналия век е най-вероятно единственият западен журналист, допускан до конфликтите в Южен Судан.

Стар познат на България, този път той е тук, за да оценява участниците в конкурс на мобилния оператор "М-тел". Питаме го за отпечатъка, който оставят технологиите и социалните мрежи върху журналистиката, губят ли все повече свободата си медиите и как могат да запазят доверието на читателите си при падащи приходи и свръхконкуренцията в интернет.

..."С бързите темпове, с които се развиват технологиите, скоростта се превръща в един от основните проблеми на журналистите",

казва Йън Райт и продължава: "Журналистиката не е просто бързото съобщаване на една новина. Трябва да я отразиш интелигентно. Проблемът днес е, че журналистите нямат достатъчно време."

По думите му фактът, че в момента, в който един текст е написан, той достига аудиторията в другия край на света, по-скоро усложнява живота ни.

"По-важно е да отразиш една новина вярно, вместо бързо, но това е много трудно, когато технологиите правят света ни толкова динамичен", коментира Райт.

Агрегацията на съдържание може би също не помага на по-дълбокото вникване в даден проблем. В това е обвинявана Ариана Хъфингтън и нейният (huffingtonpost.com) от представители на традиционни медии като "Нюз корп" на Рупърт Мърдок и  "Ню Йорк таймс", но събеседникът ни е на друго мнение.

"Агрегацията е в корените на журналистиката и този похват не е нов. Използва се през последните близо три десетилетия. Разликата днес е, че журналистът може просто да потърси нужната информация в "Гугъл". А това отваря съвсем нови въпроси по достоверността на източниците му."

Йън Райт ни отвежда в ситуация, в която кореспондент на български вестник отива във Вашингтон. Той може спокойно да изпраща историите си до София, без дори да напуска изпълнения си с компютри и екрани офис. Това, което той пропуска обаче, е позицията на истинските хора навън.

Колкото до метода, който използва Huffington Post, за него "това е просто един от начините, по които работи журналистиката."

Йън Райт не смята, че агрегацията води до посредственост в журналистиката. Според него, ако медиите страдат от нещо, то това са необразованите журналисти, които не могат интелигентно да направят своя избор, било то отнасяйки се за запетайките, параграфите и думите в текста или за това, какъв материал ще отразят.

Естественото развитие на социалните мрежи променя начина, по който възприемаме новините. В началото на тази година, когато започнаха протестите срещу режима на Мубарак в Египет, "Гардиън" публикува текст за финансовото състояние на диктатора, който не беше верен. Информацията моментално афектира хилядите протестиращи на площада "Тахрир".

"Преди години, не можехме дори и да си представим, че за секунди можем да повлияем толкова бързо на всички тези хора, особено когато информацията е грешна. Този факт създава още един фактор, който всеки журналист трябва да им предвид, когато отразява, че последиците от написаното може да бъдат доста сериозни", казва Йън Райт.

..."Основният проблем на медиите в България, а и по цял свят, е мързелът."

Понякога журналистите просто губят любопитството си, а това за дългогодишния представител на професията е движещата им сила.

"В природата на добрия журналист е желанието да знаеш всичко и да искаш да го напишеш", но това, което действително разделя добрата от лошата журналистика, е изборът и точно на това залагат агрегатори на съдържание като Huffington Post.

"Ако не се научиш да упражняваш собствената си преценка медиите ще страдат. Без нея, читателите губят увереност във вестника." За да изградиш това доверие, смята дългогодишният представител на професията, е нужно да подхранваш връзката не само с читателите, но и с източниците си.

През последните години ставаме свидетели на намаляване на рекламните бюджети на всички компании и не е чудно, че те се опитват да придобият публичност по алтернативни методи. Намаляване на приходите от реклама на медийните групи обаче е повече от явно, като предимно това се наблюдава при печатните издания. В търсене на решение на проблема, някои традиционни вестници по света се преориентират към платено съдържание на сайтовете и приложенията си.

За Йън Райт този спад е напълно нормален и той смята, че приходите ще се възвърнат. "Рекламните отдели на компаниите не са глупави. Ако един вестник има успех, рекламата ще отиде точно там. За целта трябва да се инвестира в умни и предприемчиви личности."

Председателят на фондация "Гардиън" не говори само за хората, които създават съдържание. За него отделът, който създава уебсайта на вестника, е вероятно най-важният за един модерен вестник, като това не включва само "инженерите" на сайта, както ги нарича той, а комбинацията от тях и достатъчно креативни "предприемачи".

Това, според него, е единственият начин за оцеляване в новото време, което, разбира се, не означава, че трябва да подценяваме традиционната реклама в хартиения вариант на вестниците.

Според "Гардиън" възможностите извън тази преграда са много повече, отколкото зад нея. Идеята за платено съдържание се разработва от години, но засега няма доказателство, че този модел би бил успешен. Развитието на тази практика дава възможност на вестници като "Гардиън" да пробият зад океана.

До каква степен държавата може да контролира медиите и има ли случаи, в които подобни законопроекти са оправдани?

За Йън Райт медиите са просто високоговорител на обществото и "журналистите трябва да имат същите права и задължения, каквито има отделният гражданин".

Няма причина те да имат по-специални привилегии, нито пък да са обект на закон, който да им налага допълнителни забрани, смята той, и приема подобно законодателство за дискриминиращо. "Естествено има случаи, в които това е оправдано, като съдебните забрани за медийно покритие на отделни случаи във Великобритания. Случаят обаче е такъв, само когато това е интерес на самото общество.

Журналистите, смята Райт, понякога забравят, че това, от което аудиторията се интересува, невинаги е в неин интерес. Той лично би подкрепил клауза, която защитава по-силно обществения интерес, но в случая с България не вижда нужда от закон, който цели ограничаването на медиите.

"Закони, забраняващи реч на омраза са наложителни, но в никакъв случай подобни проекти не бива директно да заплашват медиите, а доколкото разбирам, ситуацията в страната е точно такава", заключва Йън Райт. "Точно това означава равенство пред закона."

Съвсем накратко качествената журналистика се гради върху основата на демократичното общество, част от което са и самите журналисти. Ако това условие съществува можем да прибавим и инвестиции в правилните хора, които да намерят правилния начин за достигане до читателите и зрителите.

В днешно време това са хората на технологиите, които са придобили търговски нюх. Със сигурност обаче не трябва да забравяме, че "каквото и да се случи в технологичния свят, основните принципи като нуждата от любопитство, доверие и интелигентното взимане на решения, ще си останат същите", заключва Йън Райт.
--------------------------------------
Пълният текст на интервюто - в (capital.bg)