Критиките към България имат все по-малък ефект

В атмосфера на "дежа вю" Европейската комисия (ЕК) разкритикува вчера България и Румъния за някои недостатъци, главно на съдебните им системи.

Това бяха шестите, но не и последни доклади, публикувани от изпълнителния орган на ЕС с цел насърчаване на властите в двете страни да подобрят несъвършените си правоохранителни системи, пише сайтът EurActiv по повод представените вчера от еврокомисията доклади в изпълнение на механизма за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи.

EurActiv припомня, че когато балканските държави се присъединиха към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., те имаха слабости в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, а България - и в борбата срещу организираната престъпност. Тези недостатъци криеха риска София и Букурещ да не бъдат в състояние да прилагат правилно европейското законодателство и не позволиха на българите да се ползват в пълна степен с правата си на граждани на ЕС.

Миналото лято холандски министър поиска

ЕК да прецени дали да не задейства предпазните клаузи

срещу България и Румъния, припомня EurActiv. Други държави, като Франция, казаха обаче, че новите страни членки не бива да бъдат дамгосвани.

При публикуването на предишните доклади за България и Румъния, залата за пресконференции бе пълна с журналисти, отбелязва сайтът. Вчера обаче, когато говорител на ЕК представи новите доклади, репортерите бяха много малко.

Възможно е слабият интерес да се дължи на това, че

ЕС вече не може да задейства предпазни клаузи

срещу най-новите си членове, защото на 1 януари изтече тригодишният срок, в който той имаше право да използва тази мярка.

"Комисията може да лае, но не и да хапе", обобщи западен журналист пред колегите си от България и Румъния, пише сайтът.

Попитан за ползата от механизма за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи, говорителят на комисията Марк Грей настоя, че този механизъм е позволил да бъде поддържана открита дискусия със София и Букурещ.

Резултатите, постигнати благодарение на този механизъм, са значителни,

но ни чака още работа, допълни той.

Говорителят отказа да прогнозира още колко време ще бъде запазена процедурата, като подчерта, че всичко зависи от двете правителства.

Попитан от EurActiv дали поуките от случаите с България и Румъния ще доведат до подобни мониторингови механизми и за Хърватия - следващата страна, която е на път да влезе в ЕС, както и за други държави от Западните Балкани, измъчвани от корупция и слаби правоохранителни органи, представителят на ЕК заяви, че всеки кандидат ще бъде оценяван според собствените си качества.

"Дали ще бъде взето решение (за такъв механизъм) за други страни,

откровено казано, ще трябва да преценим към момента на присъединяването", каза той. "Нашето недвусмислено желание е, и европейският комисар за разширяването Щефан Фюле работи здраво за това, необходимите реформи да бъдат предприети на практика преди присъединяването."

Говорителят на Европейската комисия отказа категорично да прогнозира каква ще е ситуацията към момента на приемането на Хърватия за член на ЕС.