В медиите: войни, тайни господари, обезверени журналисти

В ъ ългария се водят медийни войни, конфликтите "заразиха" и интернет пространството, а собствениците на медии не горят от ентусиазъм да излязат на светло.

Това е констатация от годишния доклад на фондация "Медийна демокрация" (ФМД). Изготвен е от екипа на Лабораторията за медиен мониторинг (ЛММ) в партньорство с Медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".

Многобройните критики към българската медийна среда, отправени през последните две години от авторитетни чуждестранни и местни организации са формирали важния въпрос - предприемат ли се конкретни стъпки, за да излезе България от незавидното място в класациите и да подобри състоянието на публичната си сфера.

Картината се е влошила, коментират изследователите. И добавят: Засега сме свидетели на

нежеланието да се действа за позитивни промени в медийната среда на политическо ниво.

Основните проблеми без решение и през 2012 г. са: неясните собственост и финансиране на много медии, тенденцията към олигополизиране на пазара, нелоялната конкуренция, неясните критерии при разпределяне на рекламата, осигурявана от държавата по линия на европейски проекти, силната политическа зависимост на много от средствата за информация, ограничения плурализъм в медийното съдържание, проблемите в ефективността на саморегулацията, липсата на достатъчно възможности за синдикална и правна защита на журналистите и т.н.

През 2012 г. ФМД завърши изследване, в рамките на което са водени разговори с журналисти при запазване на анонимността им. Налице са шокиращи свидетелства за широкоразпространена тежка автоцензура, за различни форми на зависимост и оказване на натиск.

Голяма част от интервюираните заявяват, че упражняват професията си с ясното чувство за обреченост. Журналистите знаят, че много от наложените правила са напълно неприемливи, но и че нищо не може да се промени. Те са изгубили вярата си в особения статус на професията си -- да бъде глас преди всичко на гражданското общество.

Налице е и една нова тенденция: ако по-рано драстичните случаи на натиск върху журналисти бяха запазена марка предимно на регионални средства за информация, напоследък все по-често подобни практики се наблюдават и в големите централни медии - както печатни, така и електронни.

Авторите на доклада твърдят, че когато държавата и собствениците на медии се отказват от позитивни промени, организациите на гражданското общество трябва по-активно да поемат инициативата. Мерките могат да включат подпомагане на разследващи журналисти и на качествени медии, насърчаване и мониторинг на медийната саморегулация, разработване на програми за медийна грамотност и др.

Авторите изказват предположение, че

двубоят между традиционните и новите медии за вниманието на публиката е бил най-важният процес в публичната сфера през 2012 г.

Самата публика до голяма степен се разпадна на две все по-ясно обособени групи. Едната продължава да се информира предимно от традиционните медии, докато другата разчита много повече на интернет.

Хората, принадлежащи към втората група вече не са „публиката" в традиционния смисъл на думата, защото сами са автори и разпространители на информация и мнение. Това им дава съществено предимство и до голяма степен ги прави информационно независими от традиционните медии.

Принос за тези развития има фактът, че вече 68% от българите използват интернет, че 80% от младите хора до 29 години разполагат с достъп до мрежата от домовете си, че 2 300 000 българи вече са във "Фейсбук". Всичко това е предпоставка за намаляващо доверие в традиционните медии, особено сред по-младите обитатели на виртуалното пространство.

И през 2012 г. изследователите са изготвили Медиен индекс, който единствен в страната предлага картина на

отношението на основни печатни медии към най-значимите български политици и институции.

Обект на наблюдение са били седем национални всекидневника: „24 часа", „Труд", „Дневник", „Телеграф", „Сега", „Стандарт", „Преса". Индексът обхваща цялата 2012 г., а общият брой на регистрираните информационни материали за периода е 58 440.

По интензивност на присъствие в медиите премиерът Бойко Борисов остава безспорен лидер. Предимството му пред всички останали политически лица е повече от убедително. С броя споменавания (8031) Борисов изпреварва 2.4 пъти втория в класирането по този показател, вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов (3313).

Борисов е единственият български политик, чиято интензивност на споменаване не спада значително през летните месеци: през август 2012 г. той има дори повече информационно присъствие, отколкото през февруари 2012 г. Премиерът демонстрира изключителна устойчивост на медийното си представяне, умело контролирано със средствата на пиара, се казва в изследването.

И през 2012 г. Цветан Цветанов запазва второто си място, което постоянно заема още от 2010 г. Извън първите две места обаче са налице значими размествания. Най-видими са те при Сергей Станишев, който вече е трети (срещу шесто място през 2011 г., като успява да измести Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Георги Първанов, които тогава са били преди него по брой споменавания.

Росен Плевнелиев е четвъртият по интензивност на споменаване в анализираните медии български политик. След това са Симеон Дянков, Георги Първанов, Иван Костов, Меглена Кунева, Йорданка Фандъкова.

Извън двамата вицепремиери Цветанов и Дянков, от правителството с добра видимост в медиите се отличават Делян Добрев, Лиляна Павлова и Десислава Атанасова. Сравнително по-слабо е представен външният министър Николай Младенов.