Инициатива за български молитвен дом в Ерусалим

Национална инициатива за построяване на български културен и поклоннически център с молитвен дом в Ерусалим бе представена днес.

Очакваме пълно съдействие от държавата за идеята, заяви кметът на община Кюстендил Петър Паунов, един от учредителите.

Сред останалите в инициативата са доц. д-р Александър Омарчевски - зам.-декан в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", журналистите Георги Милков и Горан Благоев и социалният антрополог Харалан Александров.

Вече са задействани дипломатическите контакти и са уведомени членове на Светия синод. От Българската православна църква се очаква

само да благослови начинанието

Ще се постараем да бъде предоставен готов имот, обеща Паунов.

България е единствената християнска държава, която няма църковно присъствие на това свещено място, напомни той.

Паунов отбеляза, че още през XI век в Ерусалим е съществувал български молитвен дом, и определи като недопустима липсата на такова църковно средище днес.

Той е уверен, че са десетки хората, които подкрепят идеята и в България, и в Израел. По думите му няма българин от спасените евреи, който да е забравил специалното отношение от страна на българската държава преди 70 години.

Според доц. Омарчевски всички български поклонници, които посещават Божи гроб, имат нужда да чуят църковната служба

на родния си език и да се почувстват като на "своя земя"

За него това ще бъде историческа крачка в историята на модерна България.

"Идеята е изцяло да бъде изграден (този молитвен дом) без църковни средства. Църквата не е в цъфтящо финансово състояние. Става дума за инициатива на градски и държавни власти", отбеляза той.

Журналистът Горан Благоев обърна внимание, че от средата на XIX век сме имали българска колония в Ерусалим и това е малко известен факт.

По думите му това са били основно емигранти, търсещи препитание, които са имали идея за център, който да е културно средище на българите и да ги обединява.

"Идеята ни е това да бъде поклоннически център, който да привлича поклонници от цялата страна, с възможност

да отваря врати на наши сънародници мюсюлмани,

защото Ерусалим е средище на трите основни религии. Българската държава има ресурс да поддържа и да се грижи за един такъв поклоннически център", смята Горан Благоев.

"Ерусалим е едно много съкровено място. Винаги там съм срещал много българи", каза и журналистът Георги Милков.

Социалният антрополог Харалан Александров смята, че твърде много сме загубили от новата ни история и е време "да си върнем нещо, което е наше и над което имаме право".

Идеята за построяването на българско поклоническо място в Ерусалим е от доста години. Преди време Ваня Гезенко от Главно управление на архивите разказва на Горан Благоев, че след сове пътуване през 2001 г. до Ерусалим останала впечатлена от това, че всички православни църкви имат свои храмове в Светия град и като се връща започва внимателен преглед на документите в архива на Св. Синод.

Така открива преписката между българските монахини от манастира "Св. Архангел Михаил" в Йерусалим и българското консулство в Александрия (Египет), в която те излагат идеята си да се построи български параклис в Ерусалим.

През 2003 г. Газенко открива и документи, свързани с благотворителното просветно дружество "Поклонник", създадено в началото на ХХ в. като Йерусалимско дружество в София и по-късно преименувано. Целта му е била да подпомага поклонническите пътувания на българи до Светите земи и Йерусалим.

През 1917 г. това доружество е получило като дарение една "малка къщица с един декар триъгълно дворно място" в палестинския град Лида, по тогавашната жп линия Дамаск-Ерусалим. Имотът е бил собственост на Желка Михалева от Хасково, която го завещава на дружеството "Поклонник" с желанието постройката да бъде изпозвана за подслоняване на българи, тръгнали на поклонение към Ерусалим. Съдбата на този имот сега е неизвестна.

Освен това има исторически свидетелства за съществуването на български параклис на Божи гроб.

Немският монах Йоан Вюрцбургски, посетил Ерусалим между 1160 и 1170 година, когато градът е владян от кръстоносците, пише че в голямата църква, издигната над Божи Гроб "различните народности и езици" имали свои "параклиси и вътрешни църкви". В дългия списък от 22 народности, коит имали параклиси при Божи гроб, той поставя българите на второ място, веднага след гърците, които са може би най-голямата православна общност в града.

В спомени за поклонническото си пътуване до Ерусалим през 1858 г. българинът Димитър Паничков предава разказа на един български свещеник, че "някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков са били български". Според свещеника още по времето на цар Симеон Велики в Светия град съществувал голям български манастир "Св. Симеон" и той бил обитаван от български монаси чак до началото на ХIХ в.

Българското църковно присъствие в Ерусалим продължава и когато Светия град вече е завлядян от Османската империя. Два различни руски източника от ХVI век говорят за българско богослужение при самия Божи гроб.