И наркодилъри купували гласове

"На Станишев бих задал един въпрос: Как е възможно всички медии да показват, че има начини за купуването на гласове, а ДАНС и МВР да не могат да разкрият нито един", каза пред журналисти столичният кмет и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. "За мен единственото обяснение е, че гледат да ги прикриват", допълни той.

В същото време Теодор Дечев, зам. - председател на Съюза за стопанска инициатива, обяви пред жуналисти, че инвестиционните разходи за един "купен" глас на изборите са 100 лева, а крайният получател взема 30-50 лева.

"Купувачите" не били уплашени от това, че могат да бъдат съобщени някъде. Дилъри купували за повече от една политическа партия. Кметове, избрани с бюлетината на една партия, купували гласове за друга партия.

През последните дни дори наркодилъри се включили в "купуване" на гласове

чрез даване на безплатни дози наркотици, съобщи Дечев. Всички проверени случаи са дадени на съответните органи, подчерта той.

Теодор Дечев е цитиран и в авторитетния германски вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) днес. Вестникът пише, че след манипулациите на евроизборите ЕС обеща, че ще държи под око България, за да провери дали случаите ще се повторят на парламентарните избори в неделя.

ФАЦ съобщава, че по данни на "Амнести интернешънъл" около 15% от гласувалите на евроизборите са "осребрили" гласа си. Най-голямата трудност е да се докаже това, което всички знаят. Специална акция на Съюза за стопанска инициатива е обявила възнаграждение от 10 хил. лв за този, който предостави доказуеми данни за опитите на политически сили да купуват гласове.

"Франкфуртер Алгемайне" обяснява

как всъщност функционира купуването на гласове?

Как би могъл купувачът на даден глас да е сигурен, че "продавачът" ще постави кръстчето си именно на уговореното място? Все пак изборите в България са тайни. Методите за предотвратяване на изборни фалшификации постоянно се усъвършенстват, но въпреки това изостават от хрумванията на изборните манипулатори.

"Купуването на гласове като феномен го има в България от 1994 г., когато активността в някои планински райони парадоскално достигна 100%. Но тогава явлението бе ограничено в определени обществени групи, предимно роми, живеещи в кланове", обяснява Теодор Дечев, който е социолог по професия.

Междувременно феноменът е обхванал и други обществени групи, неподчинени на правилата на клана, във връзка с което на купувачите на гласове им се налага да разработят нови методи, за да гарантират успеха на инвестициите си.

Един от тях е следният: избирателят оставя бюлетината си непопълнена и я изнася от секцията на поръчителя. След което се поставя кръстчето на подбраното място и бюлетината се дава на следващ избирател. Той си взима нова в секцията, но пуска попълнената, а празната донася като доказателство за лоялността си.

Заради допълнителния контрол обаче тази система става все по-трудно приложима, обяснява германският вестник.

Празните бюлетини се подпечатват преди гласуването, а след него - още веднъж, преди да бъдат пуснати в урните.

Но с това ни най-малко не се слага край на измамите - те могат да предвиждат поставяне на кръстчето в точно определена форма, или пък да се иска правенето на снимка на бюлетината с мобилния телефон, за да се документира предоставянето на гласа за определена политическа сила.

Купуването на гласове - по-изгодно от купуването на медии

Друг от феномените е така нареченият "корпоративен вот", който засяга служителите във фирми или фабрики-собственост на политически активни олигарси, продължава публикацията на "Франкфуртер алгемайне".

Най-известният от тях е Христо Ковачки, най-богатият човек в страната. Със своята партия "Лидер" той успя изненадващо да вземе 5,6% от гласовете на евроизборите.

Оказваният от фирмената империя на Ковачки натиск за гласуване за "Лидер" е обществена тайна в България, макар и до днес това да не е доказано недвусмислено. Ако в неделя той повтори успеха си, ще успее да подплати икономическата си мощ и в политически план.

"Тези хора се държат като инвеститори и пресмятат много точно", казва по този повод Теодор Дечев и продължава: Те се питат защо трябва да продължат да купуват вестникарски статии, телевизионни предавания или отделни депутати, след като могат да си купят гласове и да вкарат в парламента собствена партия.

Тяхното убеждение е, че купуването на гласове е по-изгодно от купуването на медии. Което си има и съответната цена - избирателят получава средно по 15 евро, но партиите трябва да се бръкнат за двойно по-голяма сума, тъй като трябва да се плати и на посредниците, заключава германският вестник.