Брюксел е закъсал за преводачи

Европейският съюз, който има 27 страни членки и говори на 23 езика, е изправен пред неизбежен недостиг на преводачи - висококвалифицирани лингвисти, които са страшно търсени в цял свят и които масово излизат в пенсия.

Армията от преводачи в Брюксел е най-голямата в света. Над 700 се сменят всеки ден по време на петдесетина заседания на Европейската комисия и на други органи на ЕС. Тази цифра може да бъде удвоена, ако към тях прибавим и техните събратя от Европейския парламент.

Преводаческата гилдия в ЕС е дискретен, но неизбежен механизъм

чийто обхват на задълженията е предмет на сложно планиране в зависимост от заседанията, на които трябва да превеждат тези специалисти.

Без пристигането на млади попълнения обаче, службите на ЕК ще загубят 1/3 от своите преводачи на английски език до 2015 г. и половината от тях след 10 години.

През следващите 10 години комисията ще търси 300 преводачи на английски език - най-използваният по време на международни срещи и заседания и основата за преводите от и на по-редки езици.

Преводачи, чийто матерен език е френски, немски, италиански и холандски, също ще липсват страшно много. В Брюксел все още има дефицит и на румънци, литовци и малтийци.

Всички европейски институции решиха да действат чрез видеоклипове в интернет, в които се хвалят предимствата на тази професия.

Рейчъл Хейс е част от новото попълнение преводачи от Великобритания. Тя владее испански, френски и италиански, а в момента учи и полски. Рейчъл обаче признава, че

някои нейни колеги работят с по седем езика

30-годишната преводачка разказва, че на Острова повечето от младите си казват: "Всеки говори английски, защо тогава да уча чужди езици".

Британските и ирландските университети срещат все повече трудности, за да привлекат студенти във филологическите дисциплини и това притеснява Брюксел. Съсредоточаването на вниманието върху английския език е довело до все по-малкото учене на чужди езици.

"Когато започнах работа в ЕК, бях почти болна от напрежение. По цели вечери учех думите, които трябваше да използвам по време на пресконференциите на следващия ден", признава Рейчъл. Сга, когато е натрупала опит обаче, тя изпитва истинско удоволствие от професията си.

"Обичам разнообразието на темите. Случвало ми се е да превеждам първо в комисия, обсъждаща въпросите, свързани с престъпността, а после да влизам на заседание на министрите на финансите".

Най-големият страх на Рейчъл са онези оратори, които четат бързо текст, който са написали предварително. Тя обаче признава, че човек в крайна сметка си

разработва стратегии и превежда най-същественото

Практиката на симултанния превод обаче не е по силите на всеки добър лингвист. Само 1/3 от кандидатите за този пост успяват да се справят с изпитанията.

"Човек не може просто да превежда дума по дума. Той трябва да има и по-обширен поглед върху нещата, за да успее да избере онези идиоматичните изрази от един език, съответстващи на тези на друг език", обяснява преводачката.

За да обогати речниковия си запас, Рейчъл чете вестници и романи на всички езици, с които работи.

Заплатата на симултанните преводачи е по-скоро мотивираща - чисти 5000 евро за начинаещите и двойно повече за онези, които са в края на кариерата си.

Тази сума дори е тройно по-висока за ръководителя на отдела на преводачите към ЕК.

"Ние обаче сме в конкуренция с други международни организации на един пазар, вкъдето предлагането е много малко", казва Ян Андерсен, датски преводач, който владее пет други езика.

Александер Дрешел, немски преводач на 27 години, който превежда от френски, английски и румънски, винаги е въоръжен с няколко тематични речника. Но според него да намериш точната дума не е достатъчно.

От преводаческата кабина Дрешел наблюдава внимателно оратора и се старае да възпроизведе и неговия ироничен тон. Най-висшата цел обаче е преводачът да остане незабелязан, признава той.