Н апоследък времето е толкова приятно топло, че сигурно хората, които се притесняват от глобалното затопляне, стават все по-малко.

В крайна сметка, ако това ще е ефектът, можем само да се радваме. За съжаление истината е малко по-различна. Да, сигурно е, че климатът се променя, и то бързо. Сигурно е още и че това ще промени сериозно целия ни живот, и то не чак след 100 години, не за нашите деца и внуци, а за нас...

Докато сегашните първолаци се пенсионират, ще може да ходят на море в Холандия, да ядат плодове в Сибир и да се разхождат сред кактуси и пясъчни полета в България. Това не е фантастика, а картина на променената планета, обрисувана в доклада на Европейската комисия от първите дни на 2007 г.

Причината е прог­нозираното глобално повишаване на температурите през следващите 50 - 100 години, което ще бъде съпроводено от мащабни наводнения по крайбрежните зони, засушавания, пожари и други катаклизми.

Според комисията климатичният ден на страшния съд може да бъде избегнат с решителните действия на всички държави. Засега обаче подобно глобално разбирателство изглежда непостижимо. Без него ограничаването на емисиите от парникови газове на отделни държави ще струва прекалено скъпо и няма да има голям ефект.

Много икономисти дори не са убедени, че промените в климата всъщност ще бъдат само вредни и има смисъл от инвестиции в предотвратяването им.

Българският бизнес споделя това становище и на този етап повече е притеснен от регулациите, които Европейският съюз може да въведе за запазване на климатичното статукво, отколкото от гнева на природата.

Вярно, че в България много малко хора мис­лят и планират толкова години напред, но в случая върху нас ще влияе не толкова глобалното затопляне, колкото борбата срещу него.

Буууууу

До 2100 г. годишно между 36 хил. и 86 хил. души повече ще умрат заради промените в климата, сочи докладът на ЕК. Това ще е нетният ефект от увеличената смъртност заради по-високите температури и намаляването на броя на хората, умрели от студ.

Нивото на морето до 2080 г. ще се покачи с поне 17 см, като в най-лошия сценарий може да достигне и близо 1 м, което ще потопи една пета от Бангладеш (засега няма опасност за Варна и Бургас, тъй като Черно море е на малко по-голяма височина от световния океан).

Разходите за предпазване от наводнения и възстановяването на щетите от тях ще възлизат на 2.2 млрд. евро на година, като може да надхвърлят и 11 млрд. евро. Например преливанията на Дунава ще струват между 19% и 40% повече, отколкото сега.

Реколтата в южните части на Европейския съюз ще спадне с между 2% и 22% до 2080 г., като в северните райони ще се увеличи с между 3% и 70%.

Туристите от Норвегия вече няма да ходят през лятото до България и Гърция на море, където ще са адски горещини. По-предпочитана дестинация ще са балтийските републики заради приятния им климат.

Така южните европейски страни ще загубят потока от туристи, които им носят около 100 млрд. евро на година.

В подкрепа на тези прогнози комисията посочва изследване на немския презастраховател "Мюних Ре", според което през последните десетилетия природните бедствия зачестяват и нанасят все повече щети. Въпреки че очевидно някои (най-вече северните) страни ще спечелят от климатичните изменения, докладът предупреждава за загуби в глобален мащаб и призовава всички страни (индустриализирани или не) да се ангажират с проблема.

Климатични финанси

Според изследване на Панела за климатични промени към Обединените нации от 2001 г. увеличаване на температурата с 2.5 градуса (което според прогнозите ще стане до 2100 г.) ще намали глобалния брутен вътрешен продукт с 1.5-2%.

Крис Хоуп от университета "Кембридж"пък твърди, че ако не се ограничи отделянето на парникови газове в атмосферата, световната икономика ще загуби 74 трилиона евро в сегашни цени през 2200 г. (над 200% от световния БВП за 2006 г.).

Докладът на комисията посочва, че тези загуби могат да бъдат избегнати, ако сега се вземат мерки, които да задържат увеличаването на глобалните температури до 2 градуса по Целзий спрямо 1990 г. Постигането на тази цел ще струва на ЕС (включително и на България) 0.19% от БВП годишно до 2020 г., като цената за различните страни ще варира.

Докладът уточнява обаче, че действията трябва да се предприемат от всички държави по света, защото, ако само ЕС ограничи емисиите си, тогава цената ще бъде 3-4 пъти по-висока, а ефектът върху климата - нищожен.

Британският икономист сър Никълъс Стърн изчислява в изследването си от 2006 г., че за да се запази концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на нива, близки до сегашните, трябва да бъдат похарчени средства на стойност 1% от глобалния БВП до 2050 г.

Поредният край на света?

Подобни проучвания за очакващите планетата катаклизми предизвикват известна доза скептицизъм. Също така в оценките за бъдещите ползи и загуби от промени в климата се приемат толкова много допускания и услов­ности за развитието на световната икономика и климата през следващите стотина години, че реалността може да се окаже много по-различна.

Дейвид Фридман (синът на американския икономист Милтън Фридман) пише в блога си, че следващият век е толкова несигурен, че няма смисъл да се вземат скъпи предпазни мерки срещу далечни рискове.

"Ако дотогава хората не са изчезнали по някакъв друг начин, техният живот може така да се е променил, че да елиминира проблема. Ако все пак хората още съществуват и продължават да имат същия проблем, те най-вероятно ще са толкова богати и технологично напреднали, че ще могат да го решат по начини, за каквито ние дори не можем да си помислим", предполага Фридман.

Има и морални критики към отказа от сегашно потребление в името на неродените ни наследници. Икономистът Уилям Нордхаус от университета "Йейл" например критикува Стърн, че оценява бъдещия живот колкото и сегашния. Така хората в момента не получават никакъв кредит, че са живи.

Тоест Стърн не отчита фак­та, че след 10 години някой метеорит може да заличи Земята и всички лишения в името на бъдещите поколения да са били напразни.

Други критици пък питат защо не спасим сега хиляди животи в Африка, като купим мрежи против комари например, вместо да инвестираме милиарди за спасяването на евентуалните жертви на променения климат след десетилетия.

Конкретни мерки

Въпреки скептиците ЕС, изглежда, твърдо е поел курс към активно предотвратяване на глобалните климатични промени. Германският канцлер Ангела Меркел обяви миналата седмица, че ще направи борбата с климатичните промени свой приоритет за тази година. От 1 януари 2007 г. тя пое едновременно ротационните председателства на ЕС и на Г-8. Миналата седмица Меркел се срещна и с президента на САЩ Джордж Буш в опит да го привлече на нейна страна в борбата с глобалното затопляне.

Освен това в новата енергийна стратегия на ЕС, обявена в сряда от председателя на еврокомисия Жозе Мануел Барозу, е отделено специално място на предизвикателствата, свързани с промяната на климата.

Според текста на новата стратегия всичките 27 членки на ЕС трябва да намалят емисиите от вредни газове с парников ефект до 2020 г. поне с 20%. В момента всички държави членки участват в Протокола от Киото, чиято цел е да се намалят емисиите на парникови газове с 8% до 2012 г.

В стратегията е записано, че главна цел ще бъде и построяване на нови атомни електроцентрали именно за да се намалят вредните въглеродни емисии в атмосферата, които са причина за повишаването на температурите.

Точно преди Коледа пък ЕС поиска авиацията да бъде включена в Европейската схема за търговия с вредни въглеродни емисии до 2011 г. Идеята на ЕС беше посрещната на нож от почти всички авиационни компании, които заплашиха да се борят по съдебен път с новото предложение.

В доклада си за глобалното затопляне комисията посочва, че борсата трябва допълнително да се развие, като започне да позволява търговия с по-голям брой вредни газове. Също така държавите членки трябва да уеднаквят помежду си механизма за отпускане на квоти за предприятията, за да не се нарушава конкуренцията в Европа.

ЕС е удвоил бюджета за проучване в областта на климата, енергията и транспорта за периода 2007 - 2012 на 7 млрд. евро. Плановете са през 2013 г. средствата, заделяни за тази цел, да достигнат 14 млрд. евро.

ЕК предлага в доклада си изсичането на горите, което също увеличава отделянето на вредни газове, да бъде прекратено през следващите 20 години и да започне възстановяването им. Според комисията това трябва да стане на международно и национално ниво.

В България всичко е спокойно

Засега в страната дебатът за глобалните климатични проблеми се върти основно около разпределянето на квотите за въглеродни емисии. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България пък се притесняват, че ограничаването на емисиите от парникови газове с 20% до 2020, както планира ЕС, би могло да навреди на икономическия растеж.

"България има необходимост от ръст на икономиката си и вероятно би могла да приеме задължение не по-голямо от 15% до 2020 г.", коментират от КРИБ.

Въпреки че някои западноевропейски банки вече отказват кредитиране на ски курорти на надморска височина под 1200 - 1300 м, в България това засега не е критерий. Според Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки, при отпускането на заем за разумни проекти евентуалните промени в климата далеч не са водещ фактор.

Застрахователните дружества също не увеличават цените си въпреки прогнозите за зачестяване на природните бедствия, казва Даниела Конова, председател на Асоциацията на българските застрахователи.

"Нарастват леко цените на презастрахователните компании, но само за големи обекти", добавя тя. В туристическата индустрия, която би трябвало да е най-засегната от климатичните изменения, няма притеснение.

"Още е рано", каза Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. "Хотелите ни не разчитат само на скиорите. Всички са оборудвани със СПА центрове, басейни, фитнеси, разположени са близо до маршрути за пешеходен туризъм. Има опция и за културен туризъм", коментира Рагин.

Спокойствието на бизнеса е подкрепено от българските учени, които отчитат известни, но слаби промени в климата на страната. "Регистрираните засега промени са затопляне на зимата и захлаждане на преходните сезони - в резултат на този баланс средните температури не се променят", коментира ст.н.с. Стефан Велев от Географския институт към БАН.

Според него в резултат на глобалното затопляне се очаква засушаване за цяла Южна Европа, в това число и България, и намаляване на валежите с 5 до 10% в сравнение със сегашните количества. Може да се очаква и затопляне за България с около половин градус до 2020 - 2030 г., добавя Велев.

"Няма да има катаклизми и катастрофи", успокоява професорът от Нов български университет Рангел Гюров. Той е съгласен, че има глобално затопляне и то вече е повлияло на България - сезоните са два като в тропиците. Очаква през 2007 г. да има отново градушки, наводнения и дори торнадо. Ученият обаче е категоричен, че човекът е изключително адаптивен и със сигурност ще се справи...

Справянето обаче със сигурност ще наложи промени. Най-малкото ще е необходима адаптация към новото време, защото дори и по-умерените промени на климата ще изменят икономиката и живота ни сериозно. Ако не вярвате - питайте хората в Банско... (виж фоторепортаж от Банско на Георги Димитров от Нет Инфо.БГ)

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
<p>Намериха тялото на издирван мъж в яз. &bdquo;Чаира&rdquo;</p>

Намериха тялото на издирван мъж в яз. „Чаира”

България Преди 8 минути

Мъжът бил търсен от водолази, спасителни кучета, дрон и друга специализирана техника

Николета Лозанова и Николай Михайлов

Превърна ли се новата къща на Николета и Ники в „Домът на мечтите“?

Любопитно Преди 1 час

Гледайте последния епизод на документалното риалити тази вечер от 20:00 ч. по NOVA

Защо Молдова иска бързо да въведе еврото

Защо Молдова иска бързо да въведе еврото

Свят Преди 4 часа

Молдова е сред най-малките и бедни държави в Европа, но преследва амбициозни цели - включително бързо приемане на еврото

„Чувствам се предаден“: Елтън Джон атакува правителството заради изкуствения интелект

„Чувствам се предаден“: Елтън Джон атакува правителството заради изкуствения интелект

Свят Преди 4 часа

Елтън Джон предупреди, че правителството е на път да „лиши младите хора от тяхното наследство и доходи“

<p>Камион направи зрелищна каскада на АМ &bdquo;Тракия&ldquo;</p>

Камион направи зрелищна каскада на АМ „Тракия“

България Преди 4 часа

Шофьорът е с леки охлузвания и е много изплашен

<p>Абитуриент почина в &bdquo;Слънчев бряг&rdquo;</p>

Абитуриент почина в „Слънчев бряг”

България Преди 5 часа

Инцидентът е станал по време на балните тържества

<p>След боя заради срамен клип: Искам всичко това да свърши</p>

След боя заради срамен клип: Искам всичко това да свърши

България Преди 5 часа

Цяла седмица вече скандалната история не спира

<p>Тежка катастрофа взе жертва рано тази сутрин</p>

Тежка катастрофа взе жертва рано тази сутрин

България Преди 5 часа

Движението по главния път E-79 е спряно в двете посоки

<p>Смъртоносна руска атака в Украйна</p>

Смъртоносна руска атака в Украйна

Свят Преди 6 часа

Това се случва ден след като Киев претърпя една от най-тежките атаки от началото на руската инвазия

<p>Обмислят 7-часов работен ден в Черна гора</p>

Обмислят 7-часов работен ден в Черна гора

Свят Преди 6 часа

Черногорският съюз на работодателите (UPCG) обаче казва, че няма условия за въвеждане на седемчасов работен ден

<p>Обявиха <strong><span style="color:#ff0000;">частично бедствено положение</span></strong> в три села</p>

Обявиха частично бедствено положение в три села

България Преди 7 часа

Кметът на Нова Загора Галя Захариева взе решението заради преминала през населените места буря

<p>Църковен празник: Днес е Неделята на Слепия</p>

Църковен празник: Днес е Неделята на Слепия

България Преди 7 часа

На 25 май възпоменаваме и третото намиране честната глава на светия пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан

Меган Маркъл

Меган Маркъл за майчинството: Не е както си го представях

Любопитно Преди 7 часа

Херцогинята на Съсекс каза, че си е представяла как „ще произнесе реч с бебе на бедрото си“, преди да стане майка на принц Арчи през май 2019 г.

Междузвездни войни

25 май: „Преди много години, в една далечна галактика...“

Любопитно Преди 7 часа

Вижте какво се е случило на този ден в историята

<p>Внимание!&nbsp;Червен, оранжев и жълт код за 25 май</p>

Внимание! Червен, оранжев и жълт код за 25 май

България Преди 7 часа

Вижте прогнозата за времето за следващите няколко дни

Ивайло Христов бе удостоен с приза за цялостен принос към театралното изкуство

Наградите "Аскеер" 2025: Ето кои са големите победители

България Преди 15 часа

Наградите са единствени по рода си у нас, тъй като се дават от артисти – за артисти