Б еше време, когато жената трябваше да притежава едва ли не способностите на Супермен, за да бъде призната от обществото като пълноценна и успешна.
Социализмът умело вкарваше нежните създания в рамката "труженичка, общественичка, майка". А резултатът от така наречената еманципация се изразяваше в двойно повече труд - на работното място и вкъщи.
Жената беше длъжна да се труди наравно с мъжа в професионалната сфера, а вечер - на втория "фронт", в домакинството.
Дамите, отдадени само на кариерата си, биваха заклеймявани като озлобени самотници или като лоши майки и съпруги, с други думи, като непълноценни жени. Другият вариант - пълната отдаденост на семейството, също не се толерираше, защото правото на професионално осъществяване се възприемаше по-скоро като задължение.
Днес глобалното общество е на път да развенчае мита за "Супержената". Факт е, че все повече жени избират "професията" домакиня, без да я възприемат като липса на реализация. Напротив, това е техният начин да се чувстват спокойни и уверени.
Важно е да се направи и уточнението, че домакиня в никакъв случай не означава само и единствено занимания с дома - готвене, чистене, пазаруване...
В случая става въпрос по-скоро за лайфстайл, избор, при който жената не робува на стереотипи, а обръща внимание на собствените си желания и комфорт.
Според социологическите изследвания тази група засега е сравнително малобройна, но тенденциите са към нарастване - в последните шест години
броят на жените домакини се е увеличил три пъти.
Тази прослойка обхваща предимно дами, които са материално обезпечени, съпрузите им са в състояние сами да издържат семействата. А най-любопитната подробност е, че процентът на представителките на нежния пол, които веднага биха напуснали работата си, ако нямаха остра нужда от финансови постъпления, непрекъснато се увеличава.
Много често жените, направили такъв избор, са с добро възпитание и образование. И тъй като не са притиснати от материални проблеми, могат да си позволят да живеят по начина, който им харесва - без излишното изнервяне в офиса и капризите на вечно недоволни началници.
Вместо бясната надпревара за издигане в служебната йерархия те избират спокойния живот, в центъра на който е семейството и
развитието на личните им интереси и таланти.
Тази сравнително нова група с удоволствие се грижи за интериора в дома си, отдава се с наслада на грижи за външния си вид, посещава местата, за които "работещите момичета" почти никога не намират време.
Това не означава, че "домакините" са демотивирани, че нямат стимул да се развиват и да работят над себе си. Точно обратното - в много от случаите това е избор, който е резултат от постигане на вътрешна хармония и ясно осъзнаване на целите и желанията.
Защото в крайна сметка амбициите в професионално отношение са част от чертите на характера. И когато отсъстват, това не означава непременно нещо негативно, не е признак за някаква липса.
Изкуството на съвременната жена е да се освободи от предразсъдъците, наслоени от предишните епохи, за да се почувства наистина добре в собствената си кожа - такава, каквато е, а не каквато останалите биха искали да бъде.
Така че, в крайна сметка се оказва, че феминизмът вече не е на мода. Все повече жени избират вместо да се надпреварват с мъжете, просто да се наслаждават на женствеността си. Без да се чувстват виновни от това. Защото времената се менят, нравите - също.
А по всичко личи, че сега настъпва епохата на самоуверените, хедонистично настроени жени, които са наясно какво искат и какви са пътищата за постигането му.