По-бурният растеж означава, че по-голямо количество парникови газове като въглеродният диоксид ще бъдат поглъщани от растителността вместо да се отделят в атмосферата и да допринасят за бързото затопляне на планетата.
Растенията съществуват, като извличат CO2 от въздуха и използват светлината от слънцето, за да го преобразуват в протеини и захари.
От 1750 г. насам концентрацията на газа в атмосферата се е увеличила значително, като за растенията е станало по-лесно да се сдобиват със необходимата им за бърз растеж съставка.
Изследване на университета в Лийдс сравнява обиколката на 70 хил. дървета в африканските страни с данни отпреди 40 години. Като цяло дърветата стават все по-големи все по-бързо, а всеки хектар гора на континента абсорбира 0,6 т допълнително въглероден диоксид на година, в сравнение с 60-те години.
Ако откритието е валидно и за тропическите гори, то те биха поглъщали около 5 млрд. т CO2 на година.
Учените са установили, че подобенефект има и при земеделските култури - увеличените нива на газа водели до избуяване на реколтите от царевица, ориз, соя и др. с около 13%.
Явлението се наблюдава в много региони по света. Учените предупреждават обаче, че това съвсем не е успокоение. Човечеството произвежда такива количества парникови газове, че растителността на Земята не може да насмогне да погълне всичко, а само малка част - около 2% на година.
Освен това растителността може да бъде застрашена от другите фактори, свързани с климатичните промени, - наводненията, сушите и т.н.
Последвайте ни
