Е фектен трик, взет назаем от медузите, донесе на трима учени - двама американци и японец, тазгодишната Нобелова награда за химия.
Осаму Шимомура, Мартин Чалфи и Роджър Циен бяха отличени за откриването и разработването на зеления флуоресциращ протеин (GFP), който за пръв път е бил наблюдаван при парещите морски животинки. Под ултравиолетова светлина медузите "светят" заради протеина в тъканта си, пише Би Би Си.
GFP в момента е стандартен лабораторен метод. Чрез него учените могат да проследяват как работят биологичните системи - например как се развиват мозъчните клетки или се разпространяват раковите клетки в организма. Той е безценен и в сферата на генното инженерство.
Първата важна стъпка прави Шимомура. Той изолира GFP от медуза, намерена на западния бряг на Северна Америка през 1962 г. Ученият прави и връзката с необходимостта от ултравиолетова светлина.
Междувременно през 90-те Чалфи открива ролята на GFP като "светещ генетичен маркер".
Приносът на Циен е да обясни допълнително как точно флуоресцира GFP. Той добавя към палитрата на тази функция цветове, различни от зеления. Това е изключително важно постижение, тъй като позволява на учените да проследяват редица биологични процеси едновременно.
Днес учени, които искат да модифицират животно или растение, често използват извлечения от медузите флуоресциращ протеин. След като създадоха първите трансгенни светещи риби, тайвански учени вече успешно развъждат и свине, искрящи в модерно електриково зелено.
Изследователите от националния университет на острова инжектирали в ембриони на прасета зеления флуоресциращ протеин. В резултат на бял свят засветили три мъжки трансгенни сукалчета.
