Независимостта на България - честваме 108-та годишнина

Н езависимостта на България - днес честваме 108 години от обявяването на голямото дело.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява Независимостта на България, в църквата "Св. Четиридесет мъченици".

"С благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за независимо Българско царство".

С този акт се отхвърлят последните васални връзки на България с Османската империя.

България става независима държава начело с цар Фердинанд.

Условията за осъществяване на този акт са най-подходящи през 1908 г.

През лятото на 1908 г. избухва революция в Османската империя, която завършва с успех за младотурския комитет "Единение и напредък", създаден от либерално настроени офицери.

Няколко дни след избухването на революцията, българският дипломатически агент в Цариград Ив. Гешов пише писмо до външния министър на България. Той лансира идеята да се обяви независимостта на страната.

Отношенията между България и Цариград обаче се обтягат

На 30 август става така наречения "инцидент Гешов", когато е дадена гала-вечеря в имперската столица по случай рождения ден на султана. На събитието са поканени всички дипломати, но с едно изключение - на българския представител – Гешов.

С този акт новото правителство подчертава васалното положение на България. От София отзовават Гешов, а Портата – прави същото със своя комисар в България.

В средата на август 1908 г. българското правителство предприема сондажи пред Великите сили по този въпрос.

Дипломатическият представител ген. Паприков се среща в Париж с руския външен министър, за да разбере неговото мнение за евентуално обявяване на независимостта. Той отговаря, че е по-добре "търпеливо чакане".

Той смята, че България не трябва първа да нарушава Берлинския договор, а да остави първите реакции на Австро-Унгария, която се готви да анексира Босна и Херцеговина.

В този период стават известни и намеренията на австроунгарското правителство, което иска да анексира съответните територии.

Междувременно избухва стачка по Източните железници, включително и на територията на княжеството.

За да няма големи загуби за търговията, чрез своя представител в София, Дирекцията на източните железници моли българската страна да поеме обслужването на железниците по линиите в страната, но до прекратяване на стачката.

Правителството на Александър Малинов използва момента. Действа се решително и железопътната линия, която е в българските предели, е окупирана от войсково поделение.

Великите сили не приемат железопътната акция на България.

Паралелно с бурните събития в България, княз Фердинанд е на посещение в Австро-Унгария по случай 60-годишнината на император Франц Йосиф.Българският княз води разговор с външния министър барон Ерентал.

Князът получава благосклонен отговор за възможната независимост.

От английските дипломатически среди започват да се чуват гласове, които не подкрепят независимостта. Те смятат, че това ще предизвика голяма криза на Балканите.

Министерски съвет взема решението да не чака анексията на Босна и Херцеговина (извършена на 24 септември), а да обяви независимостта на 22 септември.

В старата столица княз Фердинанд обявява България за независимо царство.

Международна защита

Великите сили не искат военен конфликт на Балканите, особено предвид трудната обстановка.

Изпратена е колективна нота от Англия, Франция и Русия до София и Цариград. Те настояват за незабавни преговори и мирно решение на ситуацията.

В Цариград започват тежки преговори с българската делегация, водена от Андрей Ляпчев.

Високата порта иска България да плаща огромен данък.

Преговорите бързо навлизат в пълен застой. Въпреки това българското правителство отказва да прави отстъпки.

Русия, която не иска голям военен конфликт в района, предлага нов начин как да се реши ситуацията.

Руската империя поема върху себе си изплащането на исканите от Турция 125 хил. лева като приспадне тази сума от турския дълг останал от Освободителната война (1877-1878). Така България няма да плаща нищо на Турция, а ще издължи 82 хил. лева на Русия, но като сключи заем с руската държавна банка при изгодни условия.

Късно следобед на 6 април 1909 г. Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват българо-турски протокол за уреждане на независимостта.

Смелият акт от 22 септември се посреща с огромно щастие в цялата страна и се организират масови тържества.

Независимостта на България  е не само голям успех за българската дипломация, но и важен акт, защото от васално княжество страната започва да се нарича царство, а българският владетел вече се титулува - цар.

Вижте още няколко факта, които сигурно не знаете за Деня на независимостта, във видеото.