Януари-март ще е най-тежък за работния пазар

Има достатъчно средства от Европейския социален фонд,  с които да бъде осигурена преквалификация на работниците от "Кремиковци" при евентуална ликвидация на металургичния комбинат.

Това уверява в интервю за БТА изпълнителният директор на Агенцията по заетостта (АЗ) Росица Стелиянова.

Дори да бъдат освободени 3000 души, ще има достатъчно пари, с които да се предприемат определени мерки, твърди тя. По една от операциите - "Развитие", която ще започне през януари, ще бъдат включени 67 хил. служители, вкл. освободените през 2009 и 2010 г.

Според Стелиянова икономическата криза се отразява негативно на пазара на труда у нас, като ориентирането към износ на по-големите заводи и фирми води до спад на поръчките с над 30-40% на някои места. Това пък води до съкращаване на персонал - над 25 хил. души от началото на годината до октомври.

По думите на експерта безработицата у нас се покачва всеки месец, но с минимален процент. Нивото й в момента е 8.23 на сто.  

Районите с най-високо равнище са Монтана, Търговище и Смолян (13-14 на сто). Засегнати са и Силистра и Пазарджик. Под средното за страната ниво на безработица са София (около 2,5%), Бургас, Варна, Габрово, Пловдив, Русе.    

На база на предварителни данни, получавани от Агенцията по заетостта, Стелиянова очаква зимният период януари-март да е най-тежък за работния пазар, а от април-май, когато започва селскостопанската работа и туризмът, той да се посъживи.

От получените за ноември до момента заявления за масови съкращения, става ясно, че към момента

най-засегнати са секторите на машиностроенето и строителството

Има вече доста съкратени и в сферата на услугите, но там по-скоро не говорим за масови уволнения, с изключение шивашкото производство, а за освобождаване от малки и средни фирми на по един-двама служители, уточнява Стелиянова. Тя обяснява това със свитото производство и потребление.  

В условията на криза към момента най-много се търсят служители за преработвателната промишленост, предвид и сезона до месец октомври. Там са останали около 300-400 незаети места. Свободни позиции има и в сферата на услугите.

"Интересното на нашия пазар е, че в едни региони се освобождава работна ръка с определена квалификация, а в други пък се търси подобна работна сила. Така е и в строителството, и в машиностроенето. Всичко зависи от това до каква степен предприятията са успели да направят реорганизация на своето производство", коментира шефката на АЗ.

Проектът, който агенцията разработва съвместно с Министерството на труда и социалната политика по отношение на "Кремиковци", предвижда различни видове мерки, насочени към устройването на освободените лица на пазара на труда.

Той трябва да обхване общо 1000  работника, съкратени в рамките на тази година, които трябва да преминат през мотивационно обучение.

Част от първата група от около 400 души, освободени в началото на 2009-а, вече са устроени на работа. На други са предложени различни мерки според профила.

На около 200 души пък ще се предоставят безвъзмездни средства в размер на до 10 хил. лева, с които да започнат малък бизнес. Одобрените ще да бъдат обучени за предприемачи, след което трябва

да разработят устойчиви и рентабилни бизнес планове

"Очаквам или поне препоръчвам на тези, които имат такава идея, тя да бъде в сферата на услугите. В един квартал, например, винаги има нужда от обущар, от шивач, от закусвалня и множество подобен тип услуги. Тези, които бъдат одобрени и покажат най-добри резултати, ще могат да бъдат субсидирани", препоръчва Стелиянова.

По отношение на желанието на чуждестранни граждани да работят в страната ни, според шефката на АС то не е особено голямо и дори намалява. Заинтересовани са предимно хора, които искат да работят като консултанти и намират място в големи европейски компании, инвестирали у нас.    

Имаме два големи инфраструктурни обекта, към които основно се насочват чужди граждани, тъй като там и подизпълнителите са чужди фирми - магистрала "Люлин" и "Марица-изток", конкретизира тя.

Стелиянова не смята също така, че броят на българите, които заради кризата искат да работят в чужбина, е нараснал.

"Имаме по-скоро интерес от лица, които са били неактивни до момента, да се регистрират в бюрата по труда, за да ползват определени услуги. Тълкувам това по следния начин - това са хора, член от семейството на които е работил в чужбина и им е изпращал пари от там. Заради кризата тази възможност е секнала и тези, които са тук, трябва да търсят работа".  

"В условия на криза има и нещо малко или много положително - всеки при възможностите, които в момента му дава държавата, може да повиши своята квалификация. Периодът на криза е много подходящ именно за подобна инвестиция", съветва Росица Стелиянова.