Обичана, мразена, почитана: Индира Ганди

25 години, след като Индира Ганди бе убита от телохранителите си, единствената жена премиер на Индия запазва трайно присъствие в паметта на повечето индийци.

За някои тя продължава да бъде месия, след като спечели сърцата на бедните и непривилегированите със своите програми за социално подпомагане и хипнотизиращи популистки лозунги като "garibi hatao" (Долу бедността!).

За други тя е чудовището, въвело "Извънредното положение" - най-мрачния период в демократичната история на Индия, когато политическата опозиция е потискана безмилостно, опонентите - хвърляни в затвора, а свободните медии, с които Индия така се гордее - задушени за 19 месеца.

Като дъщеря на първия министър-председател на независима Индия Джавахарлал Неру, Индира Ганди

израства в разгара на борбата за независимост в силно политизирано семейство.

Избрана е за президент на младежката организация към Индийския национален конгрес през 1956 г., а през 1964 г., след смъртта на баща й, е избрана на негово място в парламента.

Съпругът й Фероз Ганди, с когото са разделени, вече е починал през 1960 г. Не е възприемана сериозно политически и интелектуално и дори получава прякора "gungi gudiya" (празноглава кукла), когато през 1966 г. група лидери на партията внезапно я издигат на министърпредседателския пост, надявайки се, че ще я контролират.

Но само за пет години Индира Ганди става един от най-влиятелните премиери на Индия.

Според ветерана журналист Индер Малхотра, който публикува нейна биография през 1989 г., Индира Ганди по-добре от повечето политици е

разбирала колко е важна властта и как да я манипулира.

Под нейно управление Индия печели война с Пакистан за независимостта на Бангладеш през 1971 г. Тя започва Зелената революция, която гарантира сигурност на прехраната за Индия, национализира банките, благодарение на което страната се размина с най-лошите последици от сегашната глобална рецесия, предприема реформа, която лишава махараджите от привилегиите им.

Именно при нейното управление Индия се присъединява към ядрения клуб и постига голям напредък в науката и технологиите, но в същото време налага драконовски закони и сложна бюрокрация, която спъва администрацията и икономиката.

В международната дипломация Индира Ганди е ефективен и силен лидер, който се осмелява да се противопостави на САЩ. Но най-голямата й сила се крие в

способността й да общува с бедните

нещо, което противниците й критикуват като тактически трик. И досега лидери на нейната партия привличат гласове в отдалечени райони на страната в името на "Индира амма" (майка Индира). В много домове в южната част на страната тя е почитана наравно с религиозните божества.

Извънредното положение е събитие, което Конгресът се старае да забрави. През 1977 г. индийските избиратели решително отстраняват Индира Ганди от властта на първите избори след извънредното положение, но я преизбират през 1980 г.

Малхотра в своята биография нарича извънредното положение "най-големия грях" на Индира Ганди. Днес обаче, казва той, с течение на времето гневът срещу това събитие е поизбледнял.

Когато се завръща на власт през 1980 г., Индира Ганди се радва на непоколебима вярност сред съпартийците си и това поражда култура на раболепие, която се запазва в Конгреса до ден днешен.

Ганди

води откровена династична политика

като първо лансира в партията по-малкия си син Санджай Ганди, а когато той загива при самолетна катастрофа през 1980 г., с всички сили се старае да създаде на по-големия си син Раджив имидж на перспективен политик.

Бившият пилот, преквалифицирал се в политик, бе избран от членовете на Конгреса за следващ министър-председател, за да се предотвратят междуособици сред лидерите, когато Индира Ганди е убита на 31 октомври 1984 г. от телохранителите си - сикхи.

Бодигардовете търсят отмъщение за заповедтта й индийската армия да щурмува най-голямата им светиня - Златния храм, където са се барикадирали екстремисти-сикхи.

Смъртта на Ганди е последвана от тридневни размирици сред симпатизанти на партията й, по време на които повече от 3000 сикхи са избити в Делхи, и, по неофициални данни, още 4000 в други градове в цялата страна.

За много индийци Ганди е прогресивна и идеалистична личност. За други обаче тя остава

майсторски политически манипулатор

който - по думите на друг неин биограф, Зарир Масани, е подменил обещания демократичен социализъм с династично управление и потъпкване на опозицията.

Вилата в Делхи, където живее и умира, е превърната в музей, посещаван от 10 хил. души дневно. Те надничат в стаите, запазени в автентичиня им вид, и се тълпят пред безбройните награди, снимки и изцапанато с кръв сари, което е носила, когато е простреляна.

"Тя беше силна и предприемчива жена. Изпитвам към нея огромно възхищение", казва Джанаки, която е дошла чак от Бангалор на поклонение в дома на Индира Ганди. "Вече няма такива лидери".