„Човекът, който прави виното, дава енергията на продукта. Това, което носиш в сърцето си, го предаваш на гроздето. Това е обмен на енергия. Така ставаш частица от този специален свят.“
Има ли вино, заради което хората са готови да пропътуват половината земно кълбо, да прелетят през Сибир или през океана?
Отговорът е очевиден – да. И това вино се намира в малкия български град Балчик.
Човекът, който популяризира българското вино е Анна Колева За Vesti.bg и Вдъхновените тя разказва за пътя от първите ферментации през съмнението до медалите и признанието; какво я вдъхновява, за какво мечтае по време на работа и какво е да направиш вино от захарно цвекло и смокини.
„В България има категория плодови вина. Били сме известни преди 60-та година с малиновото вино“, започва разказа си Анна. След това законът е изменен и така за виното се смята само напитката, направена от грозде, а плодовото ни вино има статут на ферментирала напитка.
Днес Анна е един от хората, които възвръща славата на плодовите ни вина на международната сцена. „България става популярна на международния пазар с невероятни ферментации“, споделя ни Анна и разказва за нейния път от търговец до производител на невероятни напитки, отличени с международни медали за качество от цял свят.
От рекламата до захарното цвекло за вино
Анна е от Балчик, завършва висшето си образование в сферата на рекламата. Връща се в родния си град с убеждението, че където и да пътува човек, всеки има корена си, към който рано или късно се завръща.
Така в далечната 2003 година тя започва да се занимава с търгуване на вино, но усеща, че призванието й е друго и че иска нещо повече – тя иска да го произвежда.
От тук нататък пред нея ще се разкрие пътя на виното, който ще я отведе на невероятни места, ще я срещне с доброто в човешката природа, ще я направи истински мечтател. А мечтите принадлежат на смелите. Анна има смелостта да възроди традициите на плодовото вино, като за момента изглежда, че невъзможно за нея е само това, за което не се е сетила.
Доказателство за това е фактът, че тя успява да направи вино дори от… захарно цвекло.
Анна и медалите – ферментация на успеха
Днес виното, което Анна създава е носител на множество златни медали от различни форуми по цял свят.
Докато обаче се стигне до вкуса, който ще пленява и за който хората ще са готови да пропътуват половината земно кълбо, пътят ще бъде дълъг. И невинаги лек.
Успехът за Анна не е в брилянтното хрумване на един, а в каузата, която обединява.
„Човек е успешен, когато работи в екип“, споделя философията си Ана и разказва: „. Без всички хора, които вярваха в моята мечта, никога нямаше да стигна до тук.
Едва ли първите години, в които винифицирах, виното ми е било прекрасно. Ако не бяха семейството от Пловдив – баща и дъщеря, семейство технолози, никога нямаше да стигна до тук.
Всъщност, моят успех е нещо общо на всички хора, които се сплотиха. Много пъти си мисля за мотото „Съединението прави силата“. Да, трудно е, има хора, които нямат късмета да попаднат на правилното място в правилния момент. Но това, че не ти се случва сега не означава, че няма да успееш.“
Анна може да разкаже много за това колко, а също и какво отнема сбъдването на мечтите. Тя споделя, че е искала всичко да й се случва „сега и веднага“. Искала е веднага да има собствено лозе, собствена винарна… В крайна сметка реализацията на всичките й планове отнема близо 20 години.
Но въпреки това, мечтите, също като виното й, стават все по-хубави и ценни с времето. За нея са незабравими моментите като този, в който тя и съпругът й взимат първите си квадратни метри, където да засадят собствени лозя. „Щеше да ми се пръсне сърцето“, споделя Анна и допълва: „Хората ме питат – щастлива ли си? Имам моменти, в които съм щастлива. Когато видя някой, който пътува от Русия или Китай, стиска ми ръката и ми казва: „Аз такова вино не съм пил“ - да, това ме прави супер щастлива. Но това не означава, че нямам трудни моменти.“
Тя си спомня за трудна година, когато усеща, че смисълът на всичко, за което мечтае, й се изплъзва. Тогава обаче тя усеща подкрепата от всички – от съпруга си, който не й позволява да падне духом и от нейната баба, която макар и да е на повече от 80-годишна възраст, не спира да участва активно в работата на внучката си.
Каква е цената на виното
За Анна виното никога не е било само и единствено въпрос на ферментация или техника, а обмен на енергия, сплотеност и дори пътешествие на ума.
„Виното ми е дало много интересни срещи. Ако не беше виното, нямаше да опозная толкова интересни хора. Когато те идват при мен, мога да усетя техния дух. Всеки има мечти – те ги носят със себе си“, споделя Анна и допълва: „Човекът, който прави виното, дава енергията на продукта. Това, което носиш в сърцето си, го предаваш на гроздето. Това е обмен на енергия. Така ставаш частица от този специален свят.“
За Анна обаче виното е и отговорност. Поради факта, че винарната и е посещавана от хора от цял свят, тя чувства, че е посланик не само на своята работа, а на нещо по-голямо. „Ти представяш страната си и мястото, на което се намираш. И нямаш право да правиш грешки.“ Именно за това тя често е безкомпромисна към себе си. Но освен това процеса на правене на вино й дава възможността да мечтае.
„Връзката с виното идва от мечтите. Когато правя вино си мисля за странни неща. Мисля за пътуването по света. Къде ще отиде моето вино? Дали ще е толкова прекрасно? Виното е като писмо, затворено в бутилка, която пускаш в морето. Ти я затваряш, пускаш я и не знаеш докъде ще стигне. На мен ми се е случвало една моя бутилка да мине през 5 различни човека и да отиде в другия край на света. И никой не е очаквал, че тя ще стигне до там. И да си помислиш, че тя тръгва от едно малко градче като Балчик“, казва с блясък в очите Анна.
Мечтите на Анна са виното да бъде универсалният език, който свързва хората. За следващата година тя вече иска да направи вино от… домати и тиква. Защото виното от захарно цвекло и смокини вече са факт – при това, донесъл медали. А трудностите не са пречка, а част от пътя.
Защото Анна смята, че ако целите и намеренията са свързани с просперитета на общността, успехът може и да се забави, но идва. Защото както ни казва тя, докато ни изпраща: „Искам с работата ми да подтикна и други хора да не се примиряват и да продължават напред. Доброто ще възтържествува – така е устроен светът.“
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
