А лександра Мортън-Хейуърд, погребален агент и молекулярен палеонтолог, притежава уникална и забележителна колекция – единствена по рода си в света. Тази колекция от древни човешки мозъци, някои на възраст до 8000 години, се използва за иновативни проучвания, които имат потенциала да променят съвременната медицина, предаде The Guardian.
Със своята работа, Мортън-Хейуърд се опитва да разгадае мистерията, която векове наред обърква археолозите: защо при някои древни скелети, въпреки липсата на всякаква мека тъкан, мозъкът остава запазен? Тя весело го описва като „мозък, тракащ в череп“, и решително се заема с разкриването на причините.
Използвайки модерни технологии като масспектрометрия и ускорители на частици, тя ръководи проучване, което има за цел да разбули молекулярните механизми, позволяващи на тези мозъци да оцелеят по-дълго от Стоунхендж или Голямата пирамида в Гиза.
Това изследване има потенциала да разкрие не само тайните на миналото, но и да промени съвременната медицина.
Мортън-Хейуърд предполага, че молекулярните процеси, които увреждат мозъка ни по време на живота, всъщност могат да играят роля в неговото запазване след смъртта – откритие, което може драстично да промени нашето разбиране за стареенето и невродегенеративните заболявания.
🤩Thrilled to be in the @guardian today! The article covers my #research using ancient brains and #proteins to better understand decomposition for #forensics and #archaeology - and living with #cluster headache as a working scientist 💪https://t.co/UKn8BftdZo
— Alexandra Morton-Hayward (@MortonHayward) October 22, 2024
Докато работела в погребалния бизнес, Александра Мортън-Хейуърд е имала възможността да наблюдава хиляди трупове отблизо, премахвайки органи и източвайки телесни течности, за да ги подготви за погребение.
Иронично, самият мозък на Мортън-Хейуърд я предавал. Тя получава пристъпи на клъстерно главоболие — състояние, което страдащите описват като усещане за пробождане в окото с пръчка, последвано от удари с тъп предмет, пише The Guardian.
"Това е едно от най-болезнените състояния, познати на човечеството", споделя тя. "Наричат го самоубийствено главоболие, защото около 40% от хората просто искат болката да спре."
"Понякога ми се струва, че моят мозък е в по-лошо състояние от тези, които изследвам на лабораторната маса."
Обикновено мозъкът е най-крехкият орган в тялото ни.
Минути след като кръвоснабдяването или притокът на кислород към мозъка спре, започват необратими неврологични увреждания, които бързо водят до разлагане. В рамките на часове след смъртта, мозъчните ензими се активират и започват да разрушават клетките отвътре, процес, познат като автолиза.
Няколко дни по-късно клетъчните мембрани се разкъсват и мозъкът започва да се втечнява. Кръвно-мозъчната бариера, която обикновено защитава мозъка, също се разрушава, позволявайки на микробите да нахлуят и да пируват с богатата на хранителни вещества тъкан.
Ако тялото е изложено на открито, насекоми, червеи или дори гризачи могат да допринесат за унищожението. В крайна сметка остава само череп с празни очни кухини.
Разлагането може да се забави, ако тялото е под вода или заровено под земята, но дори при тези условия повечето тела се превръщат в скелети в рамките на пет до десет години.
Инвентарът на Мортън-Хейуърд включва над 600 древни мозъка от различни части на света.Сред най-забележителните ѝ находки са мозъци, открити в гробище в югозападна Англия, както и останки от масов гроб във Филаделфия.
Личните здравословни проблеми на Мортън-Хейуърд, като малформации на Киари и клъстерно главоболие, я насочват към интереса й към мозъка. Тези тежки състояния, заедно с нейния почти фатален опит за самоубийство, я карат да се замисли– защо някои човешки мозъци остават запазени в продължение на векове?
Изследванията на Мортън-Хейуърд разкриват, че специфични природни условия играят ключова роля в запазването на мозъчната тъкан. С подкрепата на специалисти като Соня О'Конър, тя се задълбочава в изучаването на молекулярните механизми, които позволяват на тези мозъци да устоят на разлагане.
Мортън-Хейуърд идентифицира ролята на молекулярното омрежване, при което протеините и липидите се свързват с металите, което значително улеснява запазването на тъканта. Нейните открития водят до теорията, че физиологичният стрес, преживян по време на живота, може парадоксално да допринесе за запазването след смъртта.
“Очарователно е да помислим, че борбите, пред които сме изправени, могат да оставят следа върху нас, която да продължи дълго след като си отидем,” разсъждава тя.
Different brain imaging techniques:
— ᴀʀᴛ ᴏꜰ ᴘʜʏꜱɪQᴜᴇ (@Artofphysique_) November 18, 2023
1. MRI scanners utilize radio waves to produce images of the internal organs in the body.
2. MRA, a specialized form of MRI, focuses specifically on the body's blood vessels. pic.twitter.com/nGUPfN8Ztv
Въпреки здравословните предизвикателства, включително тежки клъстерни главоболия, които често нарушават ежедневието й, Мортън-Хейуърд остава фокусирана в напредъка на своите изследвания.
Нейната работа продължава да привлича глобално внимание, заради иновативния ѝ подход и важните открития в областта на древната биология и невронауката.
„Чувствам отговорност да продължа тази работа не само за себе си, но и за всички, които са били преди нас“, споделя тя. В лабораторията ентусиазмът на Мортън-Хейуърд е осезаем, докато обсъжда настоящите си проекти и амбиции за бъдещето, описа The Guardian.
Тя вижда свят, в който нейните изследвания не само ще разкриват мистериите на миналото, но и ще предложат ценни прозрения за съвременните неврологични заболявания.
„Надявам се, че като разберем как мозъците са оцелели през хилядолетията, можем да приложим това знание в съвременната медицина“, каза Мортън-Хейуърд.
ни в Google News Showcase
