Още по темата

За последната година, Близкият изток остана една от най-динамичните части на света, в които поне няколко събития повлияха на международната обстановка като цяло.

Кризата в Залива между Саудитска Арабия, Емирствата и Катар доведе до трус в дипломатическия свят.

Спорът за статута на Йерусалим постави на нож членовете на Съвета за сигурност на ООН, а войните в Йемен и Сирия продължават да са причина за дълбока хуманитарна криза, достигаща и до Балканите.

2017 - година на разрушения, отчаяние и несигурност

2017 година се оказа заплетена и завеща множество въпросителни за следващата година.

С речта си за Йерусалим, Тръмп се изгаври с десетилетия мирни преговори

Сирия: войната продължава, а ИД не са унищожени

Ситуацията в Сирия остана на преден план за международната общност. Докато дипломатите се чудят как да намерят решение, гражданската война в страната се задълбочава и тръгна на нов ход. След като главните сили на "Ислямска държава" бяха сразени при кампанията срещу тях, старите вражди се подновиха, а въздушните удари на руската и сирийската армия върху бунтовнически позиции се превърнаха в ежедневието, което познавахме от кадрите от Сирия от преди появата на ИДИЛ.

Войната в Сирия е далеч от своя край

През последните два месеца столичните предградия в областта Гута, които са под контрола на бунтовници, ежедневно са бомбардирани, а това доведе до ръст на цивилните жертви.

Блокадата, наложена от правителството над 400 000 души в Източна Гута пък причини масов глад, най-вече сред децата. Това принуди международната общност отново да постави на дневен ред резолюцията на ООН, позволяваща създаването на хуманитарни коридори за доставка на помощи. От ООН обвиниха сирийските власти, че са спрели шест конвоя, а съдбата на над 500 души в тежко състояние, които трябва да бъдат изтеглени от Гута, остава неясна и вероятно въпросът ще се повдигне отново в началото на 2018.

В Източна Сирия ИД все още имат селища, осигуряващи им прикритие. В Южна Сирия те държат град Тасил, който завзеха от бунтовниците. В предградията на Дамаск, ИД необезпокоявано продължава да държи палестинския лагер Ярмук. В Централна Сирия са едни от най-тежките сблъсъци тази година.Общата офанзива на сирийските правителствени сили и ИД атакува както бунтовниците, така и бившия клон на Ал Кайда в Сирия. Точно на границата между провинциите Хама и Идлиб ще се водят най-тежките сражения и в началото на новата година.

Междувременно, тлеещото недоверие и напрежение между режима на Асад и кюрдските сили, свързани с ПКК, се задълбочи през тази година. Главните градове в Североизточна Сирия – Камишли и Хасаке - са поделени между правителството и сирийския клон на ПКК, но през тази година съперничеството между Дамаск и кюрдите се задълбочи по време на офанзивите срещу "Ислямска държава" в Източна Сирия, в състезание за това кой ще завземе повече територия. Река Ефрат се оказа неофициалната разделителна линия, договорена между Русия и САЩ, но през 2018 е много вероятно противоречията да избият в конфликт, особено на фона на желанието на Асад да върне всички територии под контрола на Дамаск.

През тази година, в Астана

Турция, Русия и Иран успяха да постигнат споразумение за разпределение на влияние в Сирия,

наречени официално „зони за деескалация“. Но всяка от страните има различни планове за бъдещето на Сирия. За Русия те са главно политически, свързани със закрепване на режима на Асад и установяването на две постоянни бази. Такива бази вече има – в Хмеймим, където Владимир Путин се срещна през декември с Башар Асад и старата съветска база в Тартус, която Москва ще стопанисва за още 74 години. Според споразуменията за базите, Русия запазва правото си да използва базата в Тартус, без Дамаск да има юрисдикция върху нея, състава й и операциите, извършвани от нея. Москва също така смята да запази големи части от военните си сили там и през 2018.

Путин не може да си позволи да изтегли руската армия от Сирия

Споразуменията за базите ще диктуват руската политика в Сирия поне за следващата година. Иран, обаче, има други идеи за Сирия. През 2017 иранските милиции, опериращи в Сирия продължиха политиката на изселвания на местно население и заселване на ирански, иракски и ливански семейства. Тази практика най-вероятно ще се задълбочи и през следващата година и може да е причина за конфликт.

Турция и Ирак: несигурно присъствие в Близкия изток

На фона на сирийската гражданска война 2017 г. се оказа нож с две остриета за турската политика в Близкия изток. Турската армия успя да изтласка бойците на "Ислямска държава" още от края на 2016 от граничните си райони, но Анкара така и не успя да стабилизира районите в Сирия, в които има влияние. За сметка на това, усилията бяха положени в посока удари по кюрдските сили и този конфликт вероятно ще се задълбочи и през 2018 г. предвид геополитическите цели и на ПКК, чиито сили са в Сирия, и на Турция.

Бойците на "Ислямска държава" се завръщат вкъщи и няма ясна стратегия за тях

За Анкара може да се каже, че ситуацията в Иракски Кюрдистан доведе до стабилизиране на влиянието на Ердоган. След като на 25 септември резултатите на референдума за независимост не бяха докарани до реално изпълнение, автономната област навлезе в политическа криза, която в последните седмици на 2017 се задълбочи с антикорупционни протести във всички по-големи градове. Местните власти реагираха остро и се стигна до смъртни случаи.

Цялата тази обстановка, както и оттеглянето на Масуд Барзани като президент на Иракски Кюрдистан, даде възможност на Турция да възстанови загубените позиции на влияние и подкрепи Нечирван Барзани – племенник на Масуд Барзани, който е склонен на компромиси към Багдад, Иран и Анкара. Срещу това влияние и срещу иракската политика към Ербил застана синът на Барзани – Масрур. Двамата братовчеди влязоха в политическа битка, която на моменти прерастваше в сблъсъци между симпатизантите им.

Основна точка на кипене се оказа оспорваната провинция Киркук, която след септември вече е под контрола на иракското правителство. Багдад, с подкрепата на Иран, прогони кюрдските сили от Киркук и граничните райони със Сирия, като това доведе до напрежение в местното кюрдско население.

Тези вътрешни междуособици дават възможност на останалите малки, но добре обучени сили на "Ислямска държава" да атакуват няколко пъти за месец иракските сили не само в Киркук, но и в Багдад и Дияла. Иракското правителство продължава да изпитва трудности с осигуряването на сигурност за цивилното население. Всичко това ще създава проблеми на Ирак и през следващата година, през която страната навлиза в подготовка за избори, които се очертават тежки.

На фона на несигурния Близък изток,

Турция засили позициите си в Персийския залив покрай кризата с Катар

Анкара подкрепи дипломатически и военно съюзниците си в Доха срещу натиска, оказван от Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн и Емирствата. Със споразумение за изграждане на база, през изминалата година Турция стъпи здраво и в Източна Африка, за сметка на подроненото си влияние в Сирия и Ирак.

Турция изпраща войници в Катар

Иран: силна година за аятоласите

Може би най-успешна беше годината за Техеран. Силите на иранската Революционна гвардия, водени от генерал Касим Сюлеймани, достигнаха своя апогей през 2017, стъпвайки на територии от Ирак до Ливан.

В Сирия про-иранските милиции съставляват вече най-голямата сила, биеща се в подкрепа на сирийското правителство, като по този начин Иран измества местните асадистки националистически формации, представляващи опасност за интересите на Техеран. Недоверието към Русия се засили и през изминалите месеци иранците установиха още по-дълбоко влияние на местно ниво посредством Хизбулла и демографски промени.

2017 показа колко ефективна може да бъде иранската политика и военна машина, посредством Революционната гвардия. През 2017 иранското влияние се разпростря дори до Северна Африка, което даде повод на местните правителства да гледат с притеснение на тази тенденция.

В битката за влияние в Близкия изток, Иран определено печели

Персийският залив: надежди за реформи

Може би едно от най-дискутираните събития през изминалата година, е засилването на влиянието на новия престолонаследник на Саудитска Арабия Мохамад бин Салман. Младият принц, който вече де факто управлява страната, демонстрира желание за промени, като през тази година бяха направени четири важни стъпки за това: жените придобиха повече права, разрешиха се отново киносалоните и театрите, извърши се погром срещу корупционни практики и започна реформа на силите за сигурност.

Напредък има и в икономически план, като саудитците проявиха готовност за изграждане на огромен технологичен хъб, който да стане водещ на международно ниво.

Какво става в Саудитска Арабия

Тези събития може да послужат за пример и на други арабски държави, ако промените се изпълнят и бъдат приложени наистина. Саудитска Арабия промени поведението си на международната сцена, втвърдявайки езика не посредством религия, а с военно и икономическо присъствие, което можеше да се види добре спрямо Катар, Йемен и Ливан. През тази година беше подновено партньорството с Ирак, границата с който беше затворена за близо 25 години.

Обединените арабски емирства също затвърдиха влиянието и международното си присъствие през тази година. Въпреки че понесоха критики от страна на Европейския съюз заради свободното им отношение към офшорни фирми, емирствата започнаха реформи в тази насока, за да достигнат нужните критерии. ОАЕ също така засили военното си присъствие чрез войната в Йемен, където през изминалата година именно силите на Емирствата бяха основен стълб на саудитската коалиция срещу хутите. В град Аден, например, ОАЕ създадоха свои бази и разположиха сили, с което стъпиха по-здраво в Аденския залив и Червено море.

Тъй като страните от Персийския залив са най-развити в икономически план сред арабските държави, те могат да послужат за пример за други, ако наистина имат желанието да извършат реформи. Остават проблем човешките права, както и свободата на изразяване, а без това да се гарантира, всяка реформа би била безсмислена.

Йемен: неясно бъдеще

През 2017 Йемен стана известен като мястото, където се появи най-бързо развиващата се епидемия от холера в модерната история. За няколко месеца бяха засегнати над 800 000 души, а до началото на 2018 броят им ще нарасте на над един милион.

Сблъсъци и предателства поставиха Йемен на съдбоносен кръстопът

Заради тежките сблъсъци и гражданската война, инфраструктурата на Йемен на места е изцяло унищожена и цивилното население няма достъп до основни услуги. Намесата на саудитската коалиция срещу хутите още повече засили хуманитарната криза в страната с налагането на блокада над основните пристанища заради обвиненията, че през тях минават ирански оръжия за хутите.

През 2017 Йемен продължава да е разделен между правителствените сили и хутите, а в Южен Йемен се засили сепаратисткото движение. Бъдещето на самата страна беше поставено под въпрос с убийството на Али Абдула Салех от бившите му съюзници хутите. В Йемен саудитците и Емирствата се оказват в блатото, в което руснаците се намират в Сирия, и вероятно няма скоро да излязат от там.

2017: динамична и минирана

През изминалата година Русия затвърди влиянието и присъствието си в Близкия изток от Ирак до Египет и Либия, запълвайки вакуума от намалялото американско присъствие.

Китай също направи стъпки към засилване на ролята си в Близкия изток. Пекин изпрати войници в Сирия, за да се борят срещу анти-китайската Туркестанска ислямска партия застрашава сигурността в Китай.

През 2018 година мините, оставени през тзи година ще започнат да избухват една след друга и можем да кажем със сигурност, че Близкият изток ще продължава да бъде тема номер едно в международните новини.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.