НАТО взе решение да предостави на Босна и Херцеговина План на действие за членство в Алианса.
Това стана на срещата на външните министри на съюзниците от НАТО в столицата на Естония - Талин.
Планът е последният
етап за всяка страна кандидат преди
пълно присъединяване.
В същото време съюзниците поставиха редица ясни условия за евентуално приемане на западнобалканската държава. Така например бившата югославска република ще трябва да регистрира цялото военно оборудване на своята територия.
За даването на
план за действие на Сараево
основна
роля има българският външен министър
Николай Младенов. Той направи серия от убедителни изказвания, които допринесоха за постигане на консенсус в края на продължилата няколко часа дискусия, съобщиха от МВнР.
Според министъра решението не само потвърждава политиката на отворени врати на НАТО, но и придава нов импулс на стабилизационните процеси в региона.
"Босна и Херцеговина преживя ужасна война с неизброими човешки жертви и разрушения, но това, което федерацията постигна с помощта на НАТО и ЕС, е достойно за уважение. Даването на план за действие отваря възможност за директно подпомагане и стимулираме необходимите реформи", заяви министърът.
Държавите от Югоизточна Европа подкрепиха каузата на Босна и Херцеговина без изключение.
В същото време обаче Радио "Дойче веле" твърди, че
Босна и Херцеговина е на прага на хаоса.
В сряда протестът на хиляди ветерани пред сградата на федералното правителство в Сараево прерасна в безредици и завършиха с 69 ранени, от които 32 полицаи.
Ветераните протестираха срещу мерките за икономии на регионалното правителство, договорени във връзка със стендбай споразумението с Международния валутен фонд от 1,2 млрд. евро, което втвърди критериите за помощи на ветераните. Бивши войници и други свързани с войната групи искат реформаторските закони да бъдат анулирани, а премиерът Мустафа Муйезинович и правителството да подадат оставка.
След протестите последваха взаимни обвинения между ветераните и федералното правителство.
Председателят на Съюза на носителите на най-високи военни отличия Джеват Раджо заяви, че за безредиците са отговорни инфилтрирани провокатори. "Това е най-грозното нещо, което можеше да се случи на ветераните, които са основата на тази държава и те сега искат оставката на премиера", заяви Раджо.
Муйезинович отговори с контраобвинения: "За съжаление, въпреки изпълнените искания, някой искаше да има безредици".
Съветът на Европа
пък изрази загриженост от
неспособността
на босненските власти да променят
конституцията,
която според Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) е дискриминационна спрямо евреи и роми, предаде АФП, като цитира председателката на Комитета на министрите на Съвета на Европа Мишлин Калми-Рей, министър на външните работи на Швейцария.
ЕСПЧ бе сезиран от двама босненци - евреин и ром, оспорващи положението, че не могат да се кандидатират за някои изборни длъжности заради произхода си. Съдът постанови през декември, че босненската конституция е дискриминационна по отношение на двете общности.
Босненското правителство прие през февруари план за действие, целящ прилагане на промени преди оповестяването през май на свикване на парламентарни избори през октомври.
Но парламентарната комисия, отговаряща за редактиране на конституционните промени, не стигна до компромис и въпросът вероятно ще бъде оставен за периода след изборите.
