Илия Зайков е роден на през 1944 г. в с. Брестник, Пловдивско, едно от най-маврудовите български села. Като журналист и редактор е работил в сп. „Тракия", вестниците „Народна младеж", „Комсомолска искра" и „Марица". Автор на две книги стихове, както и на книгите „Играчка-плачка" и „Две петлета се скарали" (детски игри и играчки), „Книга за виното", „Книга за хляба", „Книга за печатницата" (за пловдивските печатници от Освобождението до 1944 г.).
Писателят и журналист Пламен Асенов (asenov2007.wordpress.com) казва за "Именника...", че го е чакал поне от 15 години и го нарича "книга, расла на южен склон".
Пламен Асенов: "С тази книга бай Илия ни е приготвил едно голямо буре с гъсто и силно вино, неразредено с вода по гръцки маниер, вино, което се лее тежко като петмез в бездънната зелена паница, от която вече можем да пием всички. Не знам всъщност дали ни го е приготвил това буре или по някакъв начин се е изхитрил сам да се превърне в едно такова божие буре, в което са ферментирали джибрите на доброто вино за четене."
Книгата, твърди Асенов, има много и разнообразни функции. На някой тя може да послужи като справочник заради събрания троха по троха в нея емпиричен материал.
На други - като наръчник за лакърдии, странни факти или тъй наречените "истински случки", които да се разказват на приятели пред чаша вино.
За трети тя може би ще прозвучи като словесен паметник, като опит да се запазят живи имената и съдбите на много хора, докоснали се до живеца на българското вино и само на пръв поглед изчезнали вече, защото ето, имената им се връщат сега на живот.
Четвърти ще проследят с най-голям интерес полемичната нишка в "Именника...", онези на пръв поглед разхвърляни, но всъщност дошли точно на място "приписки в полето", които авторът си позволява, за да изрази лично, често пъти крайно, мнение по редица въпроси, свързани най-вече с близкото минало, настоящето и бъдещето на българското винопроизводство.
И никой няма да сгреши, ако намери в книгата своето си буренце, от което да наточи каквото вино на него му харесва..."
Историите в книгата са без претенции за авторство, без претенции и за автентичност, но с единственото безценно качество - да бъдат толкова истински, че да им повярваш тутакси, щом ги чуеш, независимо от всичко - "не лъжеш, а владееш изкуството на мохабета", така Пламен Асенов представя книгата на Илия Зайков
Последвайте ни
