Българските разкази на Мариус Куркински

М�и �иус Куркински вече играе новия си спектакъл "Български разкази" в Пловдив (dtp.bg) и София (satirata.bg). Случва се обичайното, познато за над сто сцени в страната - дълги опашки за билети, претъпкани салони, смях, сълзи и възторг по време на представлението, благодарност и неспиращи аплодисменти накрая... И много, много цветя в гримьорната.

Така е с всеки моноспектакъл на този феномен в българското изкуство вече 17 години. Феномен, защото Мариус Куркински няма как да бъде наречен актьор - като всички други в театъра.

Защото в съвременната българска култура няма друг, който да е успял да приближи хората, каквито и да са те, но се избиват за изкуството му, а са най-различни - до Библията и Евангелието, до Чехов и Гогол, до Молиер и Платонов, до Хайтов... И сега - с "Български разкази" - до Ангел Каралийчев и народните приказки и предания.

Спектакълът е в пет части по текстовете на "Нероден Петко", "Тодьо, ле, сине, докторе", "Ех, това сладко станимашко винце", "Огън" и "Росенският каменен мост" от Ангел Каралийчев (1902-1972)

Започва от Нероден Петко, за да стигне до Майстор Манол, от раждането до смъртта, от смешното - човешката глупост, до трагичното - душата и смъртта.

Мариус Куркински запазва ролята на разказвача изцяло за себе си и не я напуска дори и в онези мигове, когато заживява като някой от героите си. 

Ето как той самият представя "Български разкази":

"Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово.

Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово. От народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална безпощадност и авторско творчество.

"Български разкази". Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас.

Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който трябва да се завърнем.

Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда."

От 1993 г. Мариус Куркински е изнесъл седем моноспектакъла:

"Дон Жуан" по Молиер, Младежки театър (февруари 1993),
"Песен на Песните" (по библейски текстове), НДК (1993),
"Дамата с кученцето" по Чехов, НДК (1996),
"Евангелие по Матея", Фондация "Концепция за театър" (1997),
"Самият човек" по Андрей Платонов, Фондация „Концепция за театър" (1999),
"Сънят" от "Светът в 10½ глави" на Джулиан Барнс, (ДТ Пловдив (2001),
"Сътресение" по разказите "Сътресение", "Страх" и "Засукан свят" от Николай Хайтов, (ДТ Пловдив (2006).

А от 1997 г. е режисирал 18 постановки в Сатиричния театър "Алеко Константинов", НАТФИЗ, "Народния театър "Иван Вазов", Драматичния театър "Н. Масалитинов" - Пловдив, Малък градски театър "Зад канала", Театър 199.

Автор и изпълнител е във филма "Дневникът на един луд" от Н.В. Гогол (1996).