Антон Меляков: Гостът - да мълчи

З ащо каним гост в едно предаване? По принцип, за да каже нещо... Дали ще разкаже някоя случка, дали ще обясни някое събитие или просто ще коментира нещо случило се, общо взето целта е да говори. Напоследък обаче в нашите токшоута гостът има съвсем нова роля - да кима и да примигва. В ъгъла му е мястото, пазещ се от ръкомаханията на разпаления водещ.

Във вторник при Слави Трифонов гостува Миролюба Бенатова, поканена заради скандала с бащата на блъсната от Максим Стависки Емануела. Думата обаче така и не и бе дадена. В продължение на половин час имахме възможност да слушаме размислите на водещия на тема "разследващата журналистика и има ли почва тя у нас".

Миролюба Бенатова не успя да отговори на нито един въпрос от край до край. Нищичко не научихме в подробности, нищо че уж трябваше да пием вода от извора.

Журналистката се превърна от гост в съводещ, чиято роля бе да подкрепя тезата на главното действащо лице (в случая) и да допълва някъде, ако успее да се вмести.

Ясно е, че Слави Трифонов е искал да каже и да покаже нещо на аудиторията си, но това трябваше да стане чрез ранга на неговия гост (който пък беше повече от удобен за защита на тезата му), а пък мястото на собствения му коментар беше другаде, не по време на... нещо като интервю.

"Мълчаливият гост", обаче далеч не е явление само при Слави. На пръсти се броят предаванията, в които поканените са център на вниманието. Без значение дали са жълти, развлекателни, политически и каквито и да са предавания, то в родния ефир "звездата" редовно е човекът "зад микрофона".

В най-гледаното жълто предаване у нас - "Горещо", Венета Райкова, досущ като един истински скандален водещ, се чувства длъжна да разпита гостите си до най-малки подробности за интимния им живот.

Нормално ще кажете - ама разбира се, то затова е жълто предаване. Въпросът в задачата е - как така, докато г-жа Райкова разпитва госта си за личния му живот, драгият зрител научава различни истории за поне дузина от бившите гаджета на Венета? Ясно е, че разговорът трябва да е по-небрежен и неофициален, ама в крайна сметка като зрител ми се ще да чуя какво ще каже госта, уж заради него сме се "събрали".

Наскоро нашумя и нещо, озаглавено "нешоуто на Нед". Пет дни в едно от най-гледаните времена това предаване ни дава възможността да видим колко пъти за половин час водещ би могъл да обиди госта си и след това да започне да се хили (не случайно не използвам глагола "смее").

При Нед никой няма думата, освен Нед и екипът зад кадър, с който редовно си говори. Къде остава гостът ли? Ами той се опитва да се вмъкне в шегите от време на време, но рядко успява да пробие офанзивата на водещия.

До тук обаче е лесно, защото в ТВ2 - гледай какво става! В тази модерна телевизия, модерният журналистически стил "мълчалив гост" е по-разпространен от всякъде другаде.

Мислите си, че при Азис са най-големите абсурди. Е да - там и Катето Евро суфлира и за госта не остава и секунда ефирно време да каже нещо друго, освен "Ох" при блъскането на рамото му, но това е само "класиката" на журналистическото опорочаване.

При "Градски легенди" е Джаз!

Незабравимо е интервюто на Кошлуков:
- С "тая" спал ли си ?
- Не съм!
- Ама си с нея!
- Е приятели сме...
- И не си спал!?
- ...
- А с "оная" ? ... А с мен спал ли си !?!
- Е... ъъъ... не.
- Закълни се! (с ударение на А-то)

Кошлуков, който дори ни е колега и се води, че трябва да има тренинг, така и не можа да се защити от нападките, а предполагаемите му любовници нарастваха с всяка следваща реплика на водещата.

Приемам, че до тук примерите са достатъчни, така че направо да преминем към обобщението - в 2/3 от предаванията у нас гост на практика няма. Аудиторията не чува мнението на никой, освен на водещия.

Това далеч не е просто неетично. Това е неспазване на дори елементарен вид норми в журналистиката (да не задълбаваме, че означава липса на всякакъв респект към госта, от там съответно към зрителя) и откровено казано си бие към егоцентризъм.

Вярно е, че тъй като сме малка държава, в много от случаите водещите са в пъти по-известни от гостите си, но пък има нещо сбъркано в това да поканиш човек, за да му обясниш как стоят нещата при него и да го отпратиш да си ходи или пък в половината време да му разказваш личните си истории.

И за финал - ако хората, за които говоря по-горе, са ви непознати и не сте гледали телевизионните им напъни, това означава две неща - вие сте късметлия и по-горе написаното от мен съдържание автоматично олеква.

Обърнете се към малкия си племеник, сина или дъщеря си, или просто групата дечурлига, играеща пред входа на блока ви - те с подоробности ще ви обяснят кои са въпросните лица и това е най-жалкото, защото те израстват с подобна "журналистика".

От bgreporter.com