Н а 94-годишна възраст поради сърдечни проблеми в болница в Сан Франциско на 16 ноември почина Милтън Фридман - професор по икономика и лауреат на Нобелова награда.
Роден е в Ню Йорк в семейство на бедни имигранти от Австро-Унгария. Загубил рано баща си, работи за да финансира сам висшето си образование - в университета "Рутгерс", където учи математика и икономика, и по-късно - в университета в Чикаго.
През 1937 г. започва работа в Националното бюро за икономически изследвания като асистент на друг бъдещ нобелист - Саймън Кузнец. Изследва доходите от свободни професии и доказва, че въвеждането на лицензиране на лекарите води до ограничаване на навлизането в професията, намалява конкуренцията и увеличава таксите за лечение.
Лекарски организации протестират срещу публикуването на книга с тези заключения , но тя го утвърждава като икономист. През 1951 г. Фридман получава медала "Джон Бейтс Кларк", даван за изключителни постижения на млади икономисти.
По време на Втората световна война работи във финансовото министерство във Вашингтон по въпросите на военновременното данъчно облагане. В началото на 50-те години е консултант в Париж на американска агенция, която администрира прочутия план "Маршал". През 1953-1954 г. е гост-професор в университета в Кеймбридж.
Бил е съветник на кандидата за президент Бари Голдуотър, на президента Никсън и президента Рейгън. Негови последователи са Маргарет Тачър и успешните реформатори в освободилите се от комунизма страни от Източна Европа.
Консултирал е два недемократични режима - военното правителство в Чили и комунистическото правителство на Китай. Въпреки различните гледни точки, светът признава и на двете страни, че са извършили икономическо чудо.
През 1976 г. получава Нобелова награда за икономически науки - за изключителен принос в потребителските анализи, изследването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика.
Една от най-известните публикации на Милтън Фридман е "Теория за функцията на потребление", в която доказва, че не настоящият доход, а очакваният доход през целия живот влияе на потреблението на хората.
Важен научен принос на Фридман се определя с термина монетаризъм. Той защитава тезата си, че печатането на пари е причина за инфлация, че инфлацията не помага за борба с безработицата и че парите трябва да са стабилни. Тази теория категорично се потвърждава през втората половина на миналия век и носи на автора си световен авторитет.
Други знаменити книги на Фридман са "Капитализъм и свобода" и "Свободата на избора".
"Милтън Фридман сложи началото на дебата за приватизация на пенсионната система. Това, което в България познаваме като "втори стълб на пенсионната система", е именно частична реализация на тази идея - лични пенсионни сметки, а не държавен фонд, управляван от бюрократи", пише в статия за покойния нобелов лауреат в "Капитал" Георги Ангелов.
Той напомня, че плоският данък, това, което допринесе за икономическото чудо в Естония и се разпространява много бързо в Централна и Източна Европа, също е идея, предложена и защитавана от Милтън Фридман.
Винаги и при всякакви обстоятелства Фридман е подкрепял намалението на данъците. Обяснявал позицията си така: "Бюрокрацията харчи чужди пари за чужди хора, което е много по-неефективно от харченето на свои пари за себе си".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!