Българи и румънци не хукнаха към Европа след влизането в ЕС

Б ългарите и румънците опровергаха мита за масова емиграция след присъединяването им към ЕС.

В първото публикувано изследване на миграционните тенденции в двете държави се казва, че няма основание за ограниченията на трудовия пазар, наложени от повечето стари от общността.

Изследването е правено от Европейската служба за гражданска активност (ЕСГА), неправителствена организация, финансирана от Европейската комисия.

В момента 10 страни членки на ЕС допускат българи и румънци свободно на трудовия си пазар.

Частични или пълни ограничения са въвели 15: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Люксембург, Малта, Португалия, Испания и Великобритания.

Най-стриктно спазват ограниченията Германия и Австрия. Франция и Белгия ги прилагат към всички 12 нови членки. Унгария също дискриминира работниците от България и Румъния.

И през първата година от членството в ЕС българските и румънските емигранти са продължили да се насочват главно към традиционните си дестинации - средиземноморските държави, и не са проявили сериозен интерес към други страни членки. Като цяло износът на работна ръка намалява, се казва в резултатите от изследването.

В България емиграцията е намаляла с 13% от 2001 г. и ресурсът е изчерпан, твърдят изследователите от ЕСГА. Организацията обяснява този процес с факта, че над 90% у нас от домакинствата живеят в собствен дом.

Обратно, в Румъния има "висок миграционен потенциал" - от 2002 г. досега емиграцията е нараснала с 28%, а повечето заминали са били бедни. Изследването на ЕСГА стига до извода, че ограниченията за българи и румънци са ненужни, неефективни и дори вредни.

В държавите, където през 2007 г. са се преселили най-много работници, ограниченията са най-строги. Това са Гърция, Испания и Германия.

Според изследователите страните, които запазват ограниченията за трудовия си пазар, пропускат икономическите възможности, които идват с притока на специалисти.

Мнозинството мигранти от България и Румъния вече не са търсачи на социални помощи и предпочитат да работят легално, с което допринасят за икономическия ръст и покачват заетостта и заплатите.