О т много години насам германските деца се прибират у дома по обед, след като е свършило училището. Системата е същата в много страни от Северна Европа, но напоследък тенденцията е към промяна, тъй като все повече жени ходят на работа.
Отчитайки промените в ежедневието на европейците, много училища предлагат извънучебни занимания или нещо като познатата отдавна у нас занималня.
Тенденцията в Германия започна скромно през 90-те години с отварянето на няколко начални училища следобед.
През 2003 г., 14% от всички училища в страната са посрещали ученици през целия ден. Тази система обаче коренно се различава от тази в други европейски страни.
Това, че германските деца прекарват деня си в училище не означава, че учат през целия ден. По-скоро става дума за нещо подобно на детската градина с педагогически елемент, спортни и музикални занимания. Във всичко това е важно мнението, както на родителите, така и на децата.
Именно този тип целодневно начално училище федералното правителство реши да въведе из цялата страната, като лансира мащабна инвестиционна програма.
За да се въведе целодневно училище са нужни нови помещения, столове, където да се хранят учениците и разбира се, заплащане на персонала.
Всичко обаче, което се предлага следобед като извънкласни занимания е факултативно и се заплаща от 10 до 100 евро на месец, според програмата.
За момента се предвижда въвеждането на тази система единствено за началните класове, но специалистите са категорични, че подобна възможност трябва да се въведе и за класовете от пети нагоре.
Всички тези промени са продиктувани от демографските проблеми в Германия.
40 % от жените с висше образование в страната нямат деца, което е признак за трудностите покрай съчетаването на семеен и професионален живот.
Властите се надяват, че създавайки възможност децата да прекарват и следобедите в училище повече жени ще се решат да имат деца.
Във Великобритания, скоро няма да може да се говори вече за голяма ваканция в така наречените "public schools" - обществени училища. В рамките на предстоящите три-четири години летните ваканции ще бъдат съкратени от 6 на 5 седмици, тъй като учебните програми претърпяват сериозни промени.
През 1999 г. започна експериментална система, при която учебната година, разделена на шест равни срока, започва от 1 септември и продължава до 25 юли.
Според специалистите прекалено дългото отсъствие по време на ваканциите вреди на учениците.
Завърналите се след 6-7 седмична почивка ученици са забравили достатъчно много, за да се налага първият месец от новата учебна година да преминава в припомняне на вече ученото.
Предстоящата промяна ще включва и коренна реорганизация на първия триместър, през който досега е имало само една седмица почивка, а по Коледа и ученици и преподаватели са вече изтощени.
От 1 септември 2005 г., 47 общински училища експериментират с нов цикъл.
Той представлява два периода от по 7 седмици от септември до декември, прекъснати от две седмици почивка в средата на октомври. След Нова година следват четири периода от по 6 седмици с 15-дневна ваканция от 1 до 15 април, независимо кога се пада Великден.
Туристическите агенции веднага се оказаха недоволни от това, че юли ще се превърне в мъртъв период, както и първата седмица на септември.
Експерименталната програма вече дава такива резултати, че най-ентусиазираните говорят вече за намаляване на лятната ваканция на 4 седмици.
Има тенденция за постоянно увеличаване на натовареността на децата в училище, констатира новият министър на образованието Даниел Вълчев.
Според него е абсурдно да се увеличат часовете на учениците, за да не бъдат съкратени учители.
Амбициите, които си бяха поставили от просветното министерство с новия учебен план, обучението да е по интереси и така учениците да са по-разтоварени, не се увенча с успех.
Ритъмът на живота в училище се задава от програмното разписание, което е препълнено с часовете от общоизбирателните предмети и т.нар. задължителни избираеми дисциплини.
Към задължителната общообразователна подготовка се прибавят и свободно избираеми дисциплини. Всеки ученик трябва да се запише на СИП.
Не винаги обаче изборът е съобразен с желанието и възможностите на учениците. Често волята на учителя е определяща и това демотивира учениците.
С тези часове програмата става още по-трудна за изпълнение. Редуването на по-тежките предмети с по-леките не помага особено много.
Още от втори клас учениците имат в програмата си по пет часа, в по-горните класове 6-7 часа, дори 8 часа е ежедневие.
Ако учат следобедна смяна - "целият ден е загубен" , изразяват се самите те.
Включването на час по физическо възпитание не се възприема от децата като време за разтоварване и те гледат да си го спестят. За това допринася и лошата спортна база.
Ако учебните занятия започват в 13.30 и приключват в 17.30, сутринта трябва да се готвят и обратно. В последните часове учениците стават съвсем апатични и много трудно се задържа вниманието им, оплакват се и учителите.
На децата не им остава много свободно време и те прибягват до по-лесните начини - ходят на училище, когато ще ги изпитват, използват масово "пищови", специализирали се в преписването.
Има и такива, които отиват до училище и прекарват целия ден там, за да се видят с приятелите си, но без да влизат в часовете.
Много от малките ученици също прекарват почти целия ден в училище, но това се прави за улеснение на родителите. Много училища предлагат следобедна занималня, където децата подготвят уроците си.
Родителите могат да се възползват и от допълнителните, но платени дейности извън учебната програма като плуване, ски-училище, художествена гимнастика.
