Френският печат днес, 25 юни 2004 г.

Л�П ПРЕС ДЬО ЛАМАНШ пише: "По време на европейското първенство по футбол малокалибрените кръвопролития по света си продължават, както обикновено", като има предвид последните атентати в Багдад и Истанбул. "Колкото повече се приближава датата на предаването на суверенитета, толкова по-чести стават изблиците на насилие", заключава изданието.

Според МОНТАНЬ "15 месеца след американската интервенция в Ирак "Ал Кайда" държи първенство по съучастие в тероризма в тази страна. Накратко, САЩ днес се бият срещу враг, който самите те докараха на иракски терен."

И все пак, "атаките на иракските радикални ислямисти са доказателство за наличието на организирани бойни групи, които при това се ползват с мълчаливата подкрепа на местното население", отбелязва ЮМАНИТЕ.

Според НОР ЕКЛЕР "опасното предизвикателство на датата 30 юни" крие най-много рискове в крайна сметка не за друг, а именно за американците: "Западняците имат интерес да проявят незаинтересованост. Това, което ливанците правят, възстановявайки руините на Бейрут, са в състояние да го сторят и иракчаните, предвид петролните си ресурси. Но при условие че никой не прави попълзновения да им наложи някое брежневистко условие от типа на "ограничен суверенитет"..."

Колин Пауъл и Хавиер Солана "декларират, че ще работят заедно за да гарантират мира - от Балканите през Афганистан, та до днешен Ирак", отбелязва финансовият ЕКО и допълва: "На първата американско-европейска среща след разширяването на ЕС, която започва днес в Ирландия, американци и европейци заявяват, че са в състояние да свършат добра работа, ако действат заедно и ако преследват една и съща цел".

Според сондаж, публикуван в Ю ЕС ЕЙ ТУДЕЙ, "за първи път от началото на войната в Ирак мнозинството американци оценяват интервенцията там като грешка - 54%. Преди три седмици осъждащите войната бяха едва 41%. И пак за първи път, мнозинството от хилядата анкетирани американци смятат, че участието на страната им в Ирак я е направило по-уязвима пред заплахите на тероризма."

Голямата френска вътрешнополитическа тема във всекидневниците е дилемата пред финансовия министър Никола Саркози, поставена му от президента Ширак: или да запази поста председател на партията си Ю ЕМ ПЕ, или да напусне правителството.

ФИГАРО я формулира така: "Ширак към Саркози ? или Ю ЕМ ПЕ, или Берси", и уточнява, че премиерът Рафарен е сигурен, че Саркози "няма да си иде".

От своя страна ЛИБЕРАСИОН определя героите в този пазарлък като "търговци в партийни сделки", а президентът Ширак "предаде пазара в ръцете на Сакрози". Комунистическият ЮМАНИТЕ съзира в Саркози образа на "пълководец на десницата", който бил "радетел на ново дясно обединение на ултралиберална основа".

МИДИ ЛИБР коментира, че стъпката на Ширак показва как той "е изпаднал в отбранителна позиция".

ПАРИЗИЕН помества мнение на депутат, близък до финансовия министър, според когото "нито конституцията, нито уставът на партията забраняват съвместяване на правителствен и партиен пост", а СЮД УЕСТ пише по адрес на "желаещия да неутрализира Саркози" президент: "Той просто не си познава човека!".

ФИГАРО предупреждава, че разногласията в дясното пространство отварят път на левицата "да си върне загубени позиции в обществото".

Икономическият ЕКО критикува реформата във френското здравеопазване, посочвайки, че въпреки промените на ресорния министър Блази, "не е постигнат финансов баланс, даже напротив, дефицитът в здравно-осигурителната каса ще достигне между 7 и 15 млрд. евро в тригодишен срок".