Българският печат днес - 20.04.2001 год.

"Не ядохме само кюфтета, ковахме закони". Тези думи на Йордан Соколов, според "24 часа" обобщават двата основни елемента в работата на 38-ия парламент. "Шампанско гърмя за последно в 38-мия парламент". А в последния ден на парламента - нищо ново - Президентът - България е парламентарна република, Председателят на народното събрание - Опозицията беше коректна, Лидерът на БСП - Управляващите оформиха нова олигархия, допълват "Демокрация" и "Труд". Общото настроение бе приповдигнато. Някои депутати дори си подвиквали "Уво! Служба не остана!" и "Последен шут". Други пък тъжно наблюдавали суматохата със съзнанието, че този мандат им е последен. Всички обаче се скъсали да позират за семейната снимка, не пропуска да отбележи "Труд". А независимият депутат Христо Смоленов гръмнал пред служебния вход на Парламента с черешово топче, спeциално донесено чак от Клисура. Той щял да кандидатства за Гинес с това свое най-кратко изказване в 38-то Народно събрание.

А иначе - през изминалите 4 години са приети всички необходими актове за извършване на промените в обществото. Най-важните от тях са Декларацията за национално съгласие, Закона за държавния герб, отмяната на смъртното наказание, решението по повод кризата в Косово и споразумението с НАТО, цитира "Демокрация" Йордан Соколов.

И все пак, подобно на предшествениците си и тези народни представители се грижеха предимно за своето, а не за общото благо, отбелзява "24 часа". Скандалите също съпътстваха 38-мия парламент. Е, за щастие до смъртни случаи не се стигна, но ръкопашните схватки не бяха рядкост и този път. Дали това ще завещае на бъдещето този Парламент обаче е отделен въпрос. А за всичко - свършено и несвършено, избирателят ще може да се произнесе съвсем скоро.

Лошото обаче е когато дори и една човешка трагедия се преплита в предизборните кампании. Защото да се експеримeнтира с 6 човешки живота, за да се сваля или вдига нечии рейтинг е откровен цинизъм и изборите не го оправдават, убеден е "Демокрация". Колкото до изхода от делото с българските медици в Либия - все по-упорито във вестниците започва да се прокрадва хипотезата, че е възможно да се стигне до издаването на смъртни присъди. Ако се стигне до подобно нещо последната дума ще е на ръководителя на Джамахирията Муамар Кадафи, който може да отмени смъртното наказание, отбелязва "Труд". Запитан от "24 часа" за евентуална прогноза за изхода от делото, министър Теодосий Симеонов обаче простичко отсякъл - "Никакви анализи не правя. Не съм врачка!".

Това, което не може да се пропусне обаче е, че напоследък се наблюдава повишен теч на секретна информация около случая в Либия. Става дума за различни данни, които се появяват в пространството по всевъзможни канали. Явно преди процеса на 28 април много хора са решили да разкажат интересните подробности, които досега са пазили в тайна. Вероятно защото всички предусещат, че развръзката на драмата наближава, заключава "24 часа". И за съжаление това отново се използва за предизборна пропаганда у нас. А хаосът би могъл да се избегне, ако всички забравят поне за малко политическите си пристрастия и сложат на първо място националната кауза. Точно преди изборите обаче това било малко вероятно.

Всичките ни старания обаче, и най-вече европеизаторските - от хармонизирано законодателство, през спасителни инвестиции и престижни гости до защитни военно-политически съюзи - всичко това трябва да бъде осмислено от идеята и закономерността, че съединението не само "отвън", но и "отвътре" следва да стои като повелително и привлекателно условие за напредък. И именно това е основният урок, над който си заслужава политиците ни да се замислят.

Особено днес, когато се навършват 125 години от началото на Априлското въстание, категоричен е професор Андрей Пантев в анализ за вестник "Труд". А нравоучителната и прагматична равносметка от това събитие е, че избавителната намеса "отвън" идва истински едва тогава, когато е предприето и нещо съществено "отвътре".

Всичко случващо ни се обаче е невероятен материал, който чака да ферментира, да се избистри и да се осмисли. И някой ден от него да се създаде летопис на нашето трагично въртене и пълзене в последните години, споделя писателят Коста Радев в интервю за вестник "Демокрация". Поради естеството на жизнения материал това няма да са високохудожествени творби. И все пак дано бъдат добри документи и да могат да помогнат на поколенията да започнат да осъзнават какво искат. И да се научат да не слушат фалшиви хленчове, а вятъра, морето и птиците; да не гледат само витрините, а да вдигнат очи към небето и да жадуват не имане, а спокойствие и любов.