Словения замени толара с евро

С ловения стана първата страна от десетте нови членки на ЕС, приети през 2004 година, която въведе еврото.

"Преминаването към еврото е един от най-важните проекти на десетилетието за Словения, това е уникално събитие", каза премиерът Янез Янша през май, след като Европейската комисия излезе с оценката, че страната изпълнява условията за членство в еврозоната.

Държава с два милиона жители, Словения вече е по-богата от Гърция и Португалия, като БВП на глава от населението възлиза на 81% от средния за ЕС.

Страната има амбицията да се превърне в една от десетте най-проспериращи страни в съюза.

Еврото (Evro.si) заменя словенския толар, който бе национално платежно средство едва 15 години.

Словенските евромонети ще бъдат преобладаващо с пасторални мотиви. На монетата от 50 евроцента ще бъде изобразена планина, на 20 евроцента - кон, на 1 евроцент - щъркел и на монетата от 5 евроцента - сеяч.

Най-символична ще бъде монетата от 2 евро.

"За тази монета ние избрахме фраза на словенския поет Франце Прешерн "Да живеят всички нации", която е послание за мир и символ за нас като малка страна, станала независима неотдавна и щастлива от присъединяването си към ЕС и еврозоната", каза словенският министър на финансите Андрей Баюк при представянето в Брюксел на бъдещите евромонети.

Словенците ще могат да използват толара и еврото паралелно до 15 януари, след което всички плащания ще трябва да бъдат извършвани в евро.

Цените на стоките обаче ще трябва да бъдат указвани в толари и в евро шест месеца след въвеждането на единната европейска валута.

До 1 март словенската централна банка ще обменя толари за евро без комисиионна.

Проучване на общественото мнение, публикувано на 29 декември в сръбския в. "Политика" показва, че 3/4 от словенците не очакват големи проблеми по отношение на свикването с новата валута.

68,4% от анкетираните твърдят, че познават евробанкнотите и монетите. Интересен е фактът, че 7,1% от словенците признават, че нямат понятие какво е еврото, нито пък са го виждали някога.

Най-голямата част от анкетираните се опасяват, че след 1 януари животът ще поскъпне, особено след като организацията за защитата на интересите на потребителите предупреди медиите за поскъпването, което става тихомълком.

Опасенията са по-ясно изразени в селските райони, отколкото в градовете, тъй като покупателната способност в селата и сега е по-ниска.

Жителите на еврозоната се увеличават с още 2 милиона до 316 млн. души. Икономиката на еврозоната се оценява на 8 трлн. евро (10,5 трлн. долара). Агенция Асошиейтед прес представя справка за основните икономически показатели на Словения.

БВП - 28 млрд. евро през 2005 г. Икономическият растеж през същата година е бил 4%. Прогнозните данни за 2006 г. сочат растеж от 4,8%.

Инфлация - 1,9%. Средната инфлация в еврозоната на 12-те бе 2,4% през юли, като Финландия и Германия отчетоха инфлация от 1,4%. В Латвия обаче тя беше 6,9%; Словакия - 5%; Естония - 4,5%.

БВП на човек от населението в Словения възлиза на 13 677 евро (17 968 долара) през 2005 г. - увеличение с 577 евро спрямо 2004 година.

Безработицата е 5,5%.

Основният й търговски партньор е Германия. Стойностният обем на износа за Германия през 2005 г. бе 2,858 млрд. евро, а на вноса - 3,158 млрд. евро.

Основни словенски износители са компанията за бяла техника "Горение", фармацевтичните компании КРКА и "Лек".

Средната месечна заплата е 1220 евро (1603 долара).

Пет години след пускането в обращение на евро банкнотите и монетите, дало живот на една от мечтите на бащите основатели на обединена Европа, ентусиазмът на обществеността се изпари, тъй като тя свързва еврото с повишение на цените, а пък европейската интеграция е в застой, пише АФП.

В нощта на Свети Силвестър през 2001 г. срещу 2002 г. еврото замени франковете, германските марки, лирите, песетите и други валути в портфейлите на 304 млн. европейци.

Тази гигантска логистична операция, допълваща дадения три години преди това старт на еврото като общо платежно средство, минава без проблеми.

Европейските ръководители празнуват, защото са убедени, че тази парична революция ще ускори европейското строителство и ще доведе до просперитет на Стария континент.

Тези надежди са в по-голямата си част икономически: европейците, свикнали на валутни бури, очакват от еврото защита срещу спекулативни атаки.

Единната валута се очаква също така да улесни търговията между 12-те страни от еврозоната, а "г-н Евро" - бившият председател на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Вим Дуйзенберг обещава, че растежът ще бъде стимулиран от въвеждането на единната валута.

Пет години по-късно обикновените хора твърдят, че са загрижени от цените на кафето, хляба и от наемите си, за които се смята, че са се повишили твърде много заради еврото.

Според резултатите от проучване, публикувани по-рано през седмицата, 94% от французите смятат, че еврото е довело до увеличение на цените, а 52% твърдят, че еврото е "нещо лошо" за Франция, за растежа, за заетостта и за самите тях.

Същото нещо важи и за Германия, където 58% от анкетираните казват, че биха се върнали към германската марка, ако можеха да избират.

Предимствата на еврото, което позволява да се пътува в 12-те страни от еврозоната без обмен на валута, са изцяло забравени или пренебрегвани.

В същото време, инфлацията е държана под контрол през последните години - на равнище малко над 2%, а поскъпванията на недвижимите имоти и енергоносителите не са свързани с еврото.

Цените на някои стоки (предимно в сектора на високите технологии) дори спаднаха.

Истина е, че обещаният икономически растеж остава все още в сферата на пожеланията: от дълго време Европа изостава по този показател от САЩ и нововъзникналите пазари, а и в момента едва надига глава.

"Лисабонската стратегия", която трябваше да превърне европейската икономика в най-конкурентоспособната в света, е в застой, като същото важи и за проекта за европейско "икономическо правителство".

Във Франция еврото е сочено като главен виновник за посредствените резултати на френския износ, тъй като курсът му спрямо долара и йената е твърде висок.

В действителност, критиката индиректно е насочена главно към ЕЦБ, която е обвинявана, че притежава изключителна власт и че се грижи само за инфлацията, което става за сметка на растежа.

Това "недолюбване" на еврото има и политически последствия: то повлия за отхвърлянето през 2005 г. във Франция и Холандия на проекта за Европейска конституция.