К ое прочетохте първо? Заглавието или подзаглавието? Продължихте ли да четете нататък текста или първо проверихте какво се крие зад хиперлинка на думата "грамотност"?
А сега си представете, че четете това по класическия начин от книга или вестник, а не в интернет. Ако желаете да проверите значението на някоя използвана в текста дума, ще се наложи да ровите в тежки речници, стига да ги имате подръка.
Да не говорим колко време за търсене ще ви трябва, за да се подсетите откъде и чий беше стихът, изполван за "привличащото внимание" заглавие.
В седмицата на книгата и щафетните публични четения, в които за поредна година се включва и България, е добре да се поговори и за новия начин на четене, наложен благодарение на възникването на нов тип текстове, които изпълват всекидневието ни през последните години.
Хипертекстът и читателят
С появата на интернет, виртуалните библиотеки, онлайн вестниците и всички останали видове сайтове, които носят един или друг тип информация, ролята на читателя драстично се промени.
Четенето вече не е просто следене на сюжетна линия или идея, през която авторът ни води, както той намери за добре. Поведението на читателя вече не е ограничено - използването на хипертекст дава възможност за паралелни прехвърляния към всякакъв друг информационен ресурс, който да обогати, онагледи и допълни основната идея.
В това отношение мултимедийните възможностти на интернет дават десетократно повече от обикновената книга, като превръщат линейността на "хартиения" текст в 3D пространство без начало и край при онлайн четенето.
Новите възможности за получаване на информация променят активността на читателя, като разширяват правото му на избор, но и увеличават произтичащата от това отговорност.
Къде остава книгата?
Скептиците смятат, че интернет способства за намаляване на грамотността у читателите, както и за постепенното изчезване на книгата и на любителите на класическото писано слово. Тези въпроси занимават и редица учени, които започват да правят изследвания, свързани с начина на четене в интернет.
Според проучванията на Джейкъб Нилсен (Jakob Nielsen, определен от в. "Ню Йорк таймс" и сп. "Бизнесуик" като "най-големия специалист по ползваемост на уебстраниците" - бел.ред.) при мнозинството активни читатели на хипертекстове се наблюдават следните "правила":
в началото те само хвърлят по едно око на заглавията, анонсите и статиите. Като цяло четат повърхностно, но избирателно вникват в материала, който ги интересува. Естествено, често скачат от сайт на сайт.
В този контекст и идеята за грамотност вече се променя. Появяват се понятия като "компютърна", "дигитална", а вече и "информационна грамотност" (information literacy).
Изводите са прости - хората продължават да четат. Просто вече не са само книгите.
Нещо повече, като че ли книгите остават "за десерт" - по-рядко позволявано, но по-голямо удоволствие, което ти дава висшата привилегия да се концентрираш само върху един сюжет/идея, без да се налага едновременно да отговаряш в чата, по имейла и двата си мобилни и няколко статични телефона.
Така в интернет четеш, най-общо казано, "по работа" - независимо дали това е свързано с препитанието ти или желанието да разбереш как най-добре да подходиш към боядисването на къщата.
Книгата, списанието и неделният вестник остават в графата "приятно забавление", като ни доставят все по-трудно достъпното удоволствие да бъдем насаме със себе си и Негово величество Главния герой.
Или ако искаме някакъв по-фанфарен извод: "Книгата умря, да живее книгата!"
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!