"Монд": Франция страда от опасна празнота във властта

Б езмълвна ли стана властта, пита в редакционния си коментар "Монд". Изданието пише за започването на едни доста "странни" преговори, целящи да намерят изход от социалната и политическа криза във Франция, предизвикана от договора за първоначално назначаване.

"Монд" изброява представителите на синдикатите, които бяха приети от председателите на парламентарните групи на Съюза за народно движение на Националната асамблея и Сената. На срещата присъстваха, макар и като наблюдатели, социалния министър и този на заетостта, припомня изданието.

И какво се случи? Почти нищо, обобщава вестникът, който насочва вниманието и към още нещо:

Франция страда от опасна празнота във властта.

Според ежедневника президентът Жак Ширак е дотолкова политически отслабен, че не може да гарантира функционирането на институциите. Премиерът Доминик дьо Вилпен, който бе избутан встрани при уреждането на конфликта, произнесе двусмислената фраза, че ще си извади необходимите поуки през следващите дни.

А що се отнася до Никола Саркози, вътрешният министър и председател на ЮМП, никой не може да каже още с какви маневри разполага. "Фигаро" отразява деветата месечна пресконференция на мин.-председателя, като извежда в заглавие цитат от нея:

"Вилпен: Ще доведа битката за заетостта до края".

Доминик дьо Вилпен каза, че непосредствен приоритет сега е успокояването, цитира го "Фигаро". Той поиска от синдикатите да бъдат по-гъвкави.

"Исках да действам бързо, вярно е, просто защото искам резултати за французите и най-вече за младите. Трябва да се засили социалният диалог в област, където отговорността на държавата е на централно място спрямо онези, които срещат най-много трудности и не приемат предлаганата им работа.

Но нещата опират до основни проблеми. А готови ли са социалните партньори днес да признаят, че гъвкавостта е едно необходимо средство, за да се осигури работа на всички? Готови ли са да работят с нас за изготвянето на предпазни мерки и компенсации в замяна на тази гъвкавост? Аз желая това", подчерта френският премиер, посочва изданието.

В същото време, ръководствата на университетите искат изтегляне на спорния договор, за да бъде спасена текущата учебна година,

информира "Фигаро" и подчертава, че за първи път отговарящите за учебните заведения отправят призив и към протестиращите, и към правителството.

Вестникът припомня, че лятната университетска сесия във Франция започва през май, а изпитите за матури на 12 юни, но нито управляващите, нито социалните партньори не отстъпват от своите искания.

"Фигаро" цитира думите на председателя на конфедерацията на френските ректори Яник Вале, според когото днес все още има възможност изпитната сесия да бъде спасена, но утре ще бъде твърде късно, и отправя апел към правителството веднага да даде отговор на студентите, отменяйки спорния текст.

В същото време Вале призовава и учащите да се върнат в класните стаи от понеделник и да намерят алтернативни форми на протест, защото "тази година дипломите ще имат същата цена каквато са имали и преди".

Бившият вътрешен министър Шарл Паскуа е следствен,

тъй като е подозиран за подкупи в рамките на иракската програма "Петрол срещу храни". На тази тема пък се спира "Либерасион".

Началото на обвинението срещу 78-годишния бивш министър е през 2002 г. припомня ежедневникът. Първоначално разследването обвинява Паскуа в злоупотреби и нанасяне на щети на петролната компания "Тотал", а впоследствие се откриват връзки с отклоняване на средства от програмата на ООН. Той винаги е отричал обвиненията, добавя "Либерасион".

Изборите в Италия, които ще се проведат в неделя и понеделник,

са водещата тема в днешния брой на "Ла Кроа". Изданието прави своеобразен експеримент, обръщайки се към петима известни италиански университетски преподаватели, които правят обобщение на "годините Берлускони", като черните краски в анализите силно се сгъстяват.

Мари-Франсоаз Масон от редакцията на "Ла Кроа" пише: "Да, обобщението е доста негативно, все пак с няколко бемола. Въпреки многото обещания на Берлускони, малко са извършените неща. Същевременно той си има своя електорат, който му остава верен.

Най-негативна е равносметката в икономическата сфера,

въпреки че през 2001 г. Берлускони се представяше тъкмо като предприемач и преуспял човек, способен да развива Италия. В момента обаче е видно, че големите индустриалци, шефовете на предприятията , го изоставиха.

Икономическият растеж в страната е почти нулев, безработицата, дори и да не се е увеличила, не и намаляла, животът е доста скъп. Много неща, които се усещат от всички избиратели."