Баща ми каза: Разбери истината, споделя Сейф ал Ислам

С�ф �ф ал Ислам е 30-годишен. Завършил е архитектура. Рисува, картините му се радват на успех в Западна Европа. Шеф на международната фондация "Кадафи", която през септември 2001 г. бе ангажирана като наблюдател по СПИН-делото срещу шестимата български медици в Либия. С нейна помощ българите бяха преместени от затвора в самостоятелна вила. Състоянието му се оценява на около един млн. долара. В момента подготвя докторат в Лондон.

- Защо не продавате картините си?
- Най-напред, това е пътуваща изложба. Второ, не съм търговец. Не продавам личните си неща. Трето, не съм и беден, та да се прехранвам от това.

- Кой е любимият ви художник?
- Салвадор Дали. Принуждава те да мислиш.

- Ще видим ли картините ви и в София?
- Поканен съм от вашето правителство и смятам да включа България в това турне.

- Колко пъти сте рисували баща си?
- Два пъти. Веднъж като портрет, а втората картина беше лицето на баща ми като част от една по-голяма композиция. Портрета го изгубих.

- Картината сте нарекли "Предизвикателството".
- Да. Тя беше за конфликта между Либия и Запада, САЩ най-вече. Предизвикателство, което отправяше врагът ни. Баща ми се изправи срещу това предизвикателство, затова така нарекох картината.

- И сега ли гледате на Запада като враг?
- Конфликтът беше кървав. Сега е друг. Вече не употребяваме един срещу друг оръжие, бомби, ракети. Имаме още много различия, спорове, недоразумения, поради което не стигаме до съгласие. Но борбата вече е политическа.

- На колко години бяхте, когато бомбардираха семейната ви къща?
- На 16 г. Беше ужасно преживяване. Изведнъж над теб се изсипват тонове експлозиви. Затова и нарисувах "Предизвикателство". Тя е посветена на онази страшна нощ.

- Вие чувствате ли се наследник на баща си?
- Ако кажа да, бих изпаднал в противоречие със себе си, с това, което е казал моят баща, с нашата идеология. Ние вярваме в пряката демокрация. Ако аз стана наследник, това би означавало връщане към монархията, към халифата.

- Но сте казвали, че нямате нищо против да бъдете избран в едни демократични избори?
- Ако кажа не, отново бих изпаднал в противоречие със себе си. Като либийци ние сме равни и би следвало да имаме достъп до всички държавни постове. Вече дали искам или не, е отделен въпрос.

- Вие говорите за свободни медии. Чувал съм, че искате да създадете седмично политическо списание?
- Работим по въпроса. Бихме искали да разпространяваме чуждестранни вестници и списания в Либия, дори да ги преиздаваме на арабски, за да преодолеем старите прегради. Да няма вече само един глас, един вестник, едно мнение.

- Колко свободни трябва да бъдат медиите? Питам ви, защото знам, че водихте едно дело срещу "Сънди Телеграф".
- Да, и спечелих. Бяха написали, че преди 10 г. съм ръководил сложна мрежа за пране на пари, за да финансирам програмата за създаване на оръжие за масово поразяване в Иран.

- Какво мислите за българските медици?
- В началото беше действително много странен, мъгляв казус. Възникна подозрението за конспирация срещу либийския народ, в която са участвали Израел и други страни. По онова време всички ние бяхме уверени, че става въпрос за конспирация. Горд съм да кажа, че след намесата на моята фондация като наблюдател по молба на българското правителство много неясни въпроси бяха изяснени. Разкриха се факти и обстоятелства, които дотогава оставаха неизвестни. И сега вече става въпрос за обвинение в небрежност, не в предумишлено организиран заговор.

- Откакто започна разследването на вашата фондация тук в България хранят големи надежди, свързани с лично вашата роля.
- Не мога да пренебрегна нашата правосъдна система. Но фондацията успя да постигне две важни неща в този сложен процес. Първо, да заличим обвинението в заговор. Установихме, че някои лица са упражнявали натиск по онова време върху задържаните, за да ги принудят да признаят участие в заговор. И тези, които са упражнявали такова неправомерно давление, самите те са обвиняеми и вече някои от тях лишени от свобода. И второ, успяхме да привлечем най-добрите специалисти и те проведоха много подробно проучване, за да установят, че в края на краищата става въпрос за небрежност, слаба организация в болницата, невнимание, непредпазливо поведение, в резултат на което се е стигнало до тази трагедия. Това нещо може да се случи дори сега, утре или следващия месец. И случаите на СПИН не са свързани с работата на тези медицински лица. Нещата са започнали преди те да постъпят, продължили са, след като те са били задържани, от което следва, че не може да се говори за престъпление.

Разбира се, медиците носят отговорност и за това, понеже те са били на щат в либийската болница, но от това не следва, че са престъпници, че умишлено са пожелали да навредят някому.

- Имали ли сте разговор с баща си по този случай?
- Да, в началото на моята работа аз запитах баща си за личното му мнение. Той ми каза: "Не съм убеден в истинността на този доклад за заговор. Според мен там просто лошо са работили, допуснали са хаос в болницата, поради което се е стигнало до тази трагедия. А някои, за да прикрият собствените си пропуски в управлението, са повдигнали това обвинение в заговор." И баща ми ми каза: "Върши си работата. Това е хуминатарен въпрос. Важен е за Либия, този случай придоби сериозна обществена известност в Либия. Опитай се да намериш истината.".

- Имате ли спорове с баща си? Казвате ли му, като не сте съгласен с нещо?
- Да, семейството ни е много демократично.

- Какъв беше последният повод, по който спорихте?
- За моите тигри. Аз обичам тигри и имам във фермата два домашни тигъра, а баща ми смята, че това са опасни животни и някой ден ще ме изядат.

- Кой според вас е най-важният дар на Бог?
- Мъдростта.

(Интервюто е излъчено по "Всяка неделя". Вестник "Новинар" публикува материала със съкращения.)