Говорите ли румънски

В българския туризъм румънският език сега е на мода. Говорят ли доста­тъчно грамотно румънски хотелиерите, туроператорите, общините, държавата? А какво да кажем за катаджиите?

При това не става дума за лингвистика, а дали и как туристическата индустрия в България ще се възползва от румънския шанс, който се открива пред нея.

Още се помни как Чехия, Полша, Унгария преживяха бум на любопитни индивидуални туристи преди три години, когато влязоха в ЕС. Понеже в тези страни си бяха "написали домашното", столиците им се представиха почти блестящо и окончателно се вписаха в европейската туристическа карта.

В България феноменът също се проявява, но в уникална форма - бум на румънски туристи, които прииждат с колите си засега главно по морските курорти.

По наблюдения на българските им домакини те са хубави хора, по външни белези от средната класа. Мъжете не изглеждат като мутри, а жените са "с вид на добре гледани". Изобщо европейски туристи, тръгнали на почивка в друга европейска страна.

Като модел на пътуване обаче румънците се оказват

Качествено нова порода

чуждестранни туристи за българското Черноморие. То, както е известно, е заложило основно на масовия чартърен туризъм. Румънците идват със собствени автомобили, а не с чартъри, и не са ограничени от това дали ще има свободни места в самолета.

Остават колкото дни искат, а не задължително седем или 14, и в този смисъл са идеални за запълване на дупки в заетостта на хотелите. Подобно на чартърните туристи предпочитат хотели all inclusive, но за разлика от тях обикалят с колите си по околните заведения.

Последният голям туристически поток от подобен вид бяха германците с караваните си преди 15 години, за чиято загуба в туризма дълго въздишаха.

Войната в бивша Югославия, разбитите пътища и местната престъпност - от кражбите на автомобили до джебчийството, ги отказаха от тази авантюра. (А вече и къмпингите ги няма.)

Подобен тип туристи биха могли да бъдат чехите, унгарците и прочие. Така че за морската туристическа индустрия румънците са три мечти в едно, т.е. платежоспособни, склонни да харчат и способни да удължат летния сезон, защото идват през май и юни, или да го уплътнят, когато, както тази година, има отлив от германския и британския пазар.

Освен това има надежда да бъдат привлечени и за ваканции във вътрешността на страната при сегашната или при следващата визита в България.

И покрай морския туризъм да спечелят и малките и средни хотели в провинцията. В тази посока планира да ги насочи чрез реклама и Държавната агенция по туризъм.

Проблемът е, че когато излезе от схемата - самолет - автобус - хотел на all inclusive - плаж, туристът директно попада в местната реалност.

Голяма колизия

при румънците е, че се оказват автотуристи в един свят, строен за масовия чартърен туризъм. Гъстотата на застрояването и стремежът да се уплътни максимално скъпият парцел лишава курортите не само от зеленина, но и от паркинги.

Както казва един човек в туризма, паркингите на повечето хотели са строени така, че да има място за собственика, приятелката му и за автобуса, който докарва от летището основния "контингент" - германци, британци, скандинавци или руснаци. Когато обаче по Великден и Гергьовден в Златни пясъци или в Слънчев бряг пристигнат румънците с колите си, общите площи се оказват тесни, алеите са задръстени от колите им и органите на КАТ получават поводи да глобяват и да вдигат с паяци.

Ресторантьорите чувстват порив да качат предсезонните си цени. Освен това има кражби на румънски автомобилите за обща изненада по-малко от очакваното, като се има предвид колко лекомислено румънците се разхождат с толкова скъпа движима собственост.

И какво от това, че цените на морето в България са с 30% по-ниски от румънските и че някои хотелиер може и да ги свали още, за да привлече гости отвъд Дунава, като останалите неща може и да срутят общото впечатление.

Туризмът не е само цена, а услуга и имидж на дестинацията. А втори шанс за първото впечатление, както е известно - няма.

Изобщо

Колко още ще пее на румънски

птичката на късмета. Докато по румънското море построят по-нови хотели или докато румънските гости опознаят минусите на българския туристически продукт.

И какво може да се направи, за да бъдат превърнати румънците в традиционни клиенти на българското Черноморие. Да им се предложат тайм шеър пакети за почивка за следващите десет години, каквито опити правят хотелите на "Сигма кепитъл".

Или да се насърчават сватбите на корабчето между румънското пристанище Зимнич и Свищов, за да се връщат в България отново от спомените си. Това изглеждат все хубави неща.

Както и самото пускане на корабчето, указателните табели от румънската граница до Албена, поставени от курорта, назначаването на кадри на румънски, обмяната на леи в ченжбюрата, отпечатването на менюта на румънски (това с едно наум).

Хубаво би било и да се открие телефон към МВР, на които някой да изслушва румънците на техния език в случай на проблеми. За да се връщат в България, на туристите им трябват не само да не бъдат мародерствани, да им се създават удобства и любезно отношение, но и

Атракции

При това не един или два аквапарка, а нещо, което да повиши емоционалната стойност на тяхното пътуване. Трябват им културно-исторически забележителности, с които ще могат да се похвалят след време, като прожектират филмчето от ваканцията на гостите си.

Което отваря болната тема за това как държавата се грижи за културното си наследство, как (не) го предлага за туризъм, как (не) го дава на концесия, как (не) е организирала частните си музеи и пр. Колкото повече се взира човек в проблемите на румънските туристи, толкова повече те му заприличват на българските.

Българите всъщност са най-големият поток потенциални автотуристи за българското Черноморие. Те също харчат свободно, записват се ол инклузив, обикалят кръчмите, скучаят на плажа, сблъсква се с липсата на политика на хотелиерите към тях и плащат рекет на катаджиите.

И морските хотели все повече ги губят като клиенти в посока на Гърция - по уикендите и на Турция - за летните ваканции. Както има риск да загубят и румънците.

Което е още един повод да се каже, че ако държавата е подредена така, че на гражданите й да им е приятно да прекарват ваканциите си в нея, ще е приятно и за чуждестранни туристи, пътуващи индивидуално.

И че ако българските хотелиери имаха дружелюбна политика към българите, сега щеше да им е по-лесно и с румънците.